Звъни църковната камбана,
а в мен сърдечната мембрана
опъва вените ми сини,
брои последните години.
Сърцето вече се задъхва
и никакъв стремеж не вдъхва
на "Ти" да бъда със Живота,
и да превземам нова кота.
Че пак Живота днес е важен
във делника ми сух и влажен.
Звъни си старата камбана
във църквата ни дваж обрана.
И дългите ми дни, и нощи
се свличат, като горски площи.
Те пътищата ми засипват,
надеждите ми те съсипват.
Духът ми вече не е този,
когато нещо ме тормози.
Загубвам правата си вяра-
на Бог му готвя изневяра...