автор: uragannnn

Къде е шоколадът от детството,
с миш-машът на баба тигана?
Защо ли е споменът средството,
човек и до днес да остана?

Къде са презрелите ягоди,
на мама ръцете отрудени,
вълкът дрезгав с :"Ну, пагади!"
и очите ми чисти очудени?

Къде ли изгниха ми прашките
и на тати въдици-старите,
от вносни бонбони бумажките
и жълти стотинки в хастарите?

Къде са моретата радостни,
"Жигулата", едрите праскови,
какво от химерите младостни,
умря във нарядите каскови?

Къде са Балканите, мощните
ширта, от която настръхвам,
къде ли са гайдите, нощните,
щурци без които заглъхвам?

Къде е реката ми, Тунджата,
течеш ли, а мене забравяш ме
моста събори ли, Тунджата,
или да премина оставяш ме?

Къде е шоколадът от детството,
с миш-машът на баба тигана?
Защо ли е споменът средството,
дете в този бой да остана?

19.01.2015 г.

Прага