автор: libra

Аз все изпращах заминаващи и напразно се надявах да замина, така останах на перона, влакът ми закъсняваше с век и половина, аз исках да те стигна, исках,
но закъснях с един живот навярно...
Тогава спрях да пътувам и полека си тръгна и онази черта, белязала алено хоризонта и събрала всички пътеки в една.
Бях само едно движение на въздуха, полъх разрошил косата ти. Какъв вятър - казваше си и ставаше да затвориш прозореца, а аз притихвах на рамото ти, времето спираше, за да се завърти на обратно и тогава, ако си беше спомнил коя съм можеше да ме видиш.
Раждане на звезда. Усети ли, една звезда угасна, дори не се поколеба, вселената се завъртя ранена и за миг се спря. Усети ли сърце, небето притъмня с една звезда, и аз си тръгвах наранена, беше ясно, не бе за мене песента. Така започна новото летоброене с една угаснала звезда и аз. Сияеща от болката засветих, вселената прие ме и отново пак се завъртя.
Моите зимни залези и всичките снежни виелици, които прегръщат душата ми, във всичките черно-бели картини на зимата, в които звъни самотата ми. Тихо е, никой не остана при мен, всички бързат към лятото..
Пада дъжд прескачам локви, а после слънцето гори на небосклона и проправя на небето път, толкова красив е този свят, толкова красив е, но пустеят градовете обагрени от залеза, пустее цялата планета, напуска ме денят, без теб отекват стъпките ми - отронени минути самотни в своя път..
Ти си просто копнеж, който никога няма да срещна и трохи щастие са миговете, когато те откривах за малко в някой. Ти си просто копнеж, който прави неспокойна душата ми. Ти моя тъга протегнала се до мене през времето. Ти, моя любов ненамерена…
Една приказка е вече към края си, колко спомени мога да събера от нея, и колко да взема със себе си, колко съм малка и уморена знаеш ли, а една дъждовна приказка е вече към края си...
На тази гара, където няма влакове и пътниците там пристигат рядко, две сълзи се спуснаха в сърцето, не вярващо, че може някой да го чака.
Остана ми да пресека невидимата част и да се върна, оттам където някога си тръгнах. Изгубила години, спечелила печал и мъдрост.