автор: Methodius

Сутрините ставам - рано, призори.
Ел, къде сега си ти!...
Ах, запей, китаро, че да слушам аз
твоя твърд метален глас...
------------------

Посред сбъдващата се, вече осемдесетина години, асамблейна миграция на музикалните инструменти дисторзираната електрическа китара, родена след втората половина на двадесетия век, е посланикът на глобализиращия се свят; тя е междужанровата совалка, героят на нашето време, коренният жител на цивилизацията... Защото, да, раждането на дисторзираната електрическа китара не е някаква си техническа хамонд-метаморфоза, а съвсем оригинално раждане. Нейният конструктен, корпускулен предтеча е, безспорно, класическата акустична китара, така злочесто отритвана от големи и малки оркестри поради тихия си, краткотраен и темброво беден тон. Но дотук се изчерпва приемствеността с акустичната китара; понеже в дисторзираната електрическа китара е функционално преродена първата дама на музиката, а именно цигулката! Тонът на дисторзираната китара е мощен, пробивен и компресиран, богато оцветен с обертонове и безкрайно продължителен! И още нещо - в отличие от саксофона, неин двойник по експресия и по-възрастен от нея с няколко десетилетия, дисторзираната китара не е скитаща безродна циганка; тя си има свой дом, при който винаги се връща и откъдето всеки път тръгва обновена и в развитие. Дали, опосредена от Блакмор и Малмстийн, ще солира в съпровод на симфоничен оркестър; или ще искри в ръцете на Еди ван Хален и Слаш, импулсираща динамиката на най-добрите образци на Майкъл Джексън; или из-от фините пръсти на Брайън Мей ще инжектира живот около си, тонизирайки цяла бохемска рапсодия; или ще нарешети джаза с откоси, насочвана по безпогрешния мерник на Ал ди Меола; или по жиците на Мартин Бар ще наелектризира фолк-прогресива на Джетро; или, подклаждаща горещите ритуали на Хендрикс, ще френетизира и разюздае блуса; или... Където и, разблудна и митарстваща, да се внедри, дисторзираната електрическа китара донася на крилете си полъха на своя домашен патос. А тя се люпи в геената на Ада, нейде из ковачниците на Джудас Прийст. И ако някои, влиятелни иудо-християни, се осмеляват да погребват с тамяновата пепел на интелектуализма си дома и, то те я бодат в самото и сърце; но то е сърце на дракон, то философства драконовски!