автор: _katerina_

„В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“
Евангелие от Йоан

Звук и графика, Синайска планина,
Содома и Гомора във душите
и Светла Божия искра.
Алюзия от звездните Апостоли.
Пронизващ меч до раздвояване
в сърдечните оазиси и разума,
осъждащ помисли, желания,
Соломонови мъдри послания.
Вселенски орган с оратории,
отварящ дверите на Ада
и портите към Райските енории,
където също има алебарди.
Твори красивите ни сънища,
унищожава безпощадно,
едното острие е със боязън,
а другото – с отрова кръвожадна.
Вода и огън, билка или плевел
и мълния, раздираща небето
рисуват необмислен акварел
словата ни, понякога себични.
А те осмислят ни живота,
помагат ни да победим
зло, корист и неправда,
добро, любов да сътворим.
И от душите ни многострадални
словото оковите освобождава.
Виждаме ний образа си огледален-
на Ангел го оприличаваме.
Нека оставим да влезе в сърцата
дарът Божествен, да го съхраним.
С любов да погледнем в душите си,
знакът на Бог е непобедим.