автор: esenna

Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога.
Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с червена дантелка - там до кофата за боклук. Само едно чорапче. Шнолата ти за коса, червената, ме гледа безмълвно от масата. Няма те. Гледам объркан. Цяла нощ те обливах с целувки, и шепот, и себе си. Само преди час се чухме. Беше мила и сладка. Каза твоето: ”Чакам те в безкрая!” Каза го с нетърпелив тон. Къде си? Къде е Мая? Парче кафява омазнена хартия до крака на масата. Протягам ръка, вземам го. Слагам си очилата:
„Никога не ме чакай повече! Нито Мая! Тя не е от теб!”
Разтрепервам се. Вдигам стола и сядам на него. Краката не ме държат. Изваждам от джоба си малка плюшена синя катеричка с престилка – за Мая. Купих я пътьом, докато бързах да се прибера. За нас бях приготвил от ония целувки – „маргарити” ги наричаш ти.
А теб те няма. И Мая я няма. И обръщение няма. И подпис дори нямa. И дете - нямам.
Превръщам се в болка…