автор: tsveti

Един след друг, навървиха се към десетина човека. Бодро поздравяваха и смело се мушкаха навътре. Дамите веднага хвърляха поглед към огледалото в дъното. Някои с крадливи движения оправяха непослушен кичур. Други изпитателно оглеждаха влизащите тоалети, прически, лица.
Галантно пропусна всички дами, че и припрените господа. Все пак успя да влезе и той. Лъскавата клетка на асансьора набъбна от костюмиран и гримиран народ. Замислено погледна табелката за максимален брой 13 човека. Зачуди се дали не са еластични сребристите стени. Букетът от дамски парфюми го замая. Не спа добре и главата го болеше. Леко разхлаби строгата вратовръзка. Сложи я на ризата с къс ръкав въпреки протестите на жена си, лятната жега и пестенето на енергия. Без вратовръзка беше като без бельо.
Най-накрая вратите се плъзнаха с тихо свистене. Всеки момент щеше да се чуе добре познатото финално щракване, когато с крайчеца на окото я зърна. Натисна бутона за отваряне и те послушно се плъзнаха обратно.
Тя стоеше отвън смущаващо млада в бяла рокля, бели сандали и с нежен карамелен тен. Повдигна рамене, примирена, че няма място, и се извини. Като по команда тълпата се дръпна около педя.
Тя пристъпи плахо и влезе. Изчерви се. Благодари. Застана до него.
Бялата ѝ рокля до черния му панталон.
Усмихна й се. Усмихна му се.
Зави му се свят. Още малко разхлаби вратовръзката.
Кабината се люшна и ги запрати в космическата тъмнина. От малък го бе страх от тъмнината, затова не изпускаше от очи бялата рокля.
Тя се изду като балон и го приласка в свежестта си. Предаде се. Разтвори се.
Свести се на земята в коридора с вратовръзка, разхлабена докрай.
Надвесена над него, тя пръскаше лицето му с вода.
- Пристигнахме ли? – погледна я доверчиво.