автор: apostola

Не съм пророк или месия.
Не съм и расъл във саксия.
Кипял съм, врял съм на огнище
и бил съм палено стърнище.

Калена е във мен душата,
но е ръждясала машата.
Във въглените тя горяна,
от тежка пепел е помляна.

И без маша сега останал,
на тясно вече съм се хванал:
изхвърлям въглени с ръката,
макар, че вече е саката.

Но мъките назад отиват,
където във една се сливат.
Напред остава перспектива
за спирането на пасива.