автор: apostola

Животът ми - една тегоба,
и нося си я все на ръб.
Това тегло е чак до гроба,
когато се предам по гръб.

Във таз тегоба се събират
и радост, болки и тъга.
И знам надежди как умират,
като пречупена дъга.

И радостта ми как се вдига,
та чак до седмото небе.
И как пък малка чучулига
с крилата въздуха гребе.

И болки тялото нападат,
а раните ме все болят.
И как ми силите отпадат,
и мислите ми как горят.

Сърцето от тъга се свива
и мъката го все душИ,
че вече нещо си отива...
И как живота се руши.