автор: rozix

Вятърът подгони лятото с метлата като баба внуче,
напъди го от масата като бездомно куче...
А то си тръгна босо и с разрошена коса,
без да си вземе шапката, с лунички по носа,
забрави мокрия си бански на балкона,
заряза си кафето несварено на котлона...
Напусна тихо и дискретно като скитник,
прерови близкия боклук за някой фас,
изплю се и наум напсува вятъра на педераст,
а вятърът със ярост го настигна и с ритник
уцели право в слънчевия сплит
и го уби на място.
А някой беше казал, че септември щял да бъде май...
Септември не е май, а край...
на лятото!