автор: ZAGORA

Летя на виенско колело
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна,
спокойна като Буда в медитация,
светодиодна като коледна гирлянда,
неразбираща и възхваляваща,
и преживяваща...
Врати,предверия и обръч от търпение.
Препълнена с мечти и със желания.
Усещам люлката си в колелото натежала
и скачам върху долната земя.
От люлка в люлка,
от безтелесие-пакет месо,
но колелото осцилира в равновесие.
Космическият Луна-парк е пренаселен.
Посрещат с радост и изпращат с болка.
Посрещах и изпращах ,но пътувам...
в това безмилостно перпетуум мобиле,
с безбройни имена,но с вечно име
и със безчетни обиколки...