автор: dbutanski

Верни и надеждни са ни Те -
символите свидни, родни -
тези спомени народни,
спрягани за дом и врагове,
за тегло, успехи, глад и зор,
за погроми, болести и мор,
за победи сетнешни, възход
и триумф на българския Род!

Сили вливали са ни от век -
у всеки честен, праведен човек,
нужда щом сме имали и вик,
помощ са оказвали тоз миг
и по бранните полета стари
истински са били ни другари,
както и сега - във криза пак -
дават ни с любов тъй ясен знак!

- Верни и надеждни символи,
вас ви всичко българско зове:
да издигнете за щурм криле
и по всички земни ширини,
и в далечни сини висини
да прославите дъха ни чист
на напъпил чудотворен лист -
вред градящ и с доброта блестящ!

Българският лъв не е ни блъф,
ни някаква нетленна стръв,
а жив предтеча на борби сурови,
пълни с яд и всякакви отрови,
за отстояване на вяра,
кръв и смисъл, код, език -
образ на живот бурлив - епик
и това не е случайно, клик...!

- Знамето ни бойно е светиня,
а страната родна - героиня
и не слушайте лакеи вече,
и що таме си някой рече,
а си мозъците просветлете
и си с душите погледнете!
Знайте! Има ще ни вечно тук -
дух и плът, сияние и звук!!!