автор: Hunterszone

В полята златни времето закотвя
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.

Коравите ръце замесват бури,
под черните вълни ридае тя –
душата, в своите нюанси
от есенно-безмълвна пустота.

Солената вода отмива мигом
стотици стъпки в пясъка ронлив.
И хиляди бушуващи емоции
разбиват се на пяна в някой риф.

Но всяко лято като че отнема
от цветовете ярки в нашия живот.
Додето избледнеят те до бяло
и слънцето завърши своя ход.