автор: gitchka_gramatikova

Август пристигна – млад, нахакан и сам.
Покрай него се вият вихрушки и дъждоносно
набира сила топлик. Дълъг, невиждан топлик.
С очи на златист варан, с перчем развят,
в който гнездят слънца, с уста – набъбнала
от дългото скитане, с пясък в джобовете
наместо камъчета този Август пристигна,
за да остане. Дори когато лятото босоного
го стегне шапката и замине, дори когато
морето укротено се оттегли в мен – да си почива,
когато земята премаляла въздъхне уморено
и под чужди стъпки шеметни примира,
дори тогава моят Август – млад и неукротим,
без предвестник за нищо ново и необичайно
ще запали огньовете адски в душата ми
да го търся в усоя последен на зимата,
в ъгълчетата загадъчни на усмивката ти –
в крехкото бяло ранимо на слънчево зарево.
Мой единствен,
неповторим
и романтичен Август.

02.08.2016