 |  В пътеката сред розите съм тръгнала,
в зеленото край каменния кладенец.
По прашния напукан шестоъгълник
годините дълбаят криви знаци.
Вървя насън в градини-лабиринти.
По дрехата ми избеляло лято е.
Не се обръщам. Не поглеждам никого.
Не зная идвам ли си. Бягам ли.
Не си отивам. Но и не оставам.
Вървя по кръг в изгубените спомени.
Във кръг безкрай... Бодлите на забравата
забиват се в петите като копия.
Понякога в небето се заглеждам
- протрито от лъчите огледало.
И виждам как посоките нарежда
и как разменя края със началото.
На своя дом смален в далечината,
до който вечно пътят не достига,
обръщам гръб. И тръгвам наобратно
през чезнещите пътища за никъде.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Небесен атлас" | Вход | 10 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.08.2016 @ 22:18:45
(Профил | Изпрати бележка) | Доникъде не водят кривите осмици
на всички пътища - оплетени и чужди
и сякаш съм с метални белезници,
притиснали са чувства, мисли, нужди...
Spread your wings, драконче...
https://www.youtube.com/watch?v=xc4TxuHO85g |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 12:31:22
(Профил | Изпрати бележка) | Във тази равнина - не водят
доникъде. Тежат геометрично.
Затуй чертая пътища на Мьобиус
и без да се замислям много - тичам. (... или по тях изтичам ;)
(О, Blind Guardian... :) |
]
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.08.2016 @ 13:21:07
(Профил | Изпрати бележка) | А моите подземия са вечно в мрак
и сляпа самота във тях се скита.
Понякога глава надигам, чакам знак,
но вратата за навън остава скрита...
BLind Guardian... Много любими в началото и средата на 90-те... "Заразих" сума ти народ с тях. Носеха един особен дух, някаква магия имаха в себе си, но после избледняха и се размиха в разни мегаломанско-епически проекти...
https://www.youtube.com/watch?v=dUq4qz9-JVk - един прекрасен кавър от късния им период... |
]
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.08.2016 @ 12:20:47
(Профил | Изпрати бележка) | понякога във мрака черен мисля,
че даже не е скрита, че я няма -
вратата; че е само приказка
а истинският свят е тъжна яма.
(ама че положително, свети направо отвсякъде :)
Не съм слушала много техни албуми, но си имам едно-две любими неща от 90-те (а този кавър е много приятен и непознат за мен:) |
]
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2016 @ 13:09:32
(Профил | Изпрати бележка) | Добре дошла на дъното тогава.
Ръка подай и скачай във калта.
Далеч от всяка крехка слава
и парфюмираната грозна суета...
Малко високопарно прозвуча, нали? Нека им пАри във високото... |
]
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2016 @ 13:17:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Любимата ми песен на Guardian си остана - https://www.youtube.com/watch?v=UVV71prvZxk С лошия английски на Ханси (който между другото навърши цели 50! години точно преди седмица - още един знатен лъв ;)), с не особено доброто качество на записа и с онова странно, ранно 90-тарско чувство на сила, младост и безкрайност, което имаше във всеки албум издаден тогава, независимо от стила му.... |
]
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.08.2016 @ 20:51:09
(Профил | Изпрати бележка) | :))
Високо - ниско ... всичко е объркано.
Онези, дето мислят, че високо са,
от бездните не са си тръгвали.
Във калното пристъпват боси,
докато взорът им катери важно стръмното
и в облаците спира философски :)
(Ще изровя моите две любими... сигурно в музикалната темичка, за да не спамя тук; само да не се ужасиш :)) |
]
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 18.08.2016 @ 00:16:26
(Профил | Изпрати бележка) | Объркано е и ще се обърква още,
светът търчи към своя залез кървав
и бездната започва да се взира в нас.
В ония дълги и безсънни нощи,
когато разумът от нас си тръгва,
и ни оставя голи, слепи и без глас...
Хаха, шесторедно ме атакуваш пак, а? :)))
Ще се опитам да не се ужасявам, пускай да слушаме :)) |
]
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.08.2016 @ 21:04:51
(Профил | Изпрати бележка) | (ей, как веднъж не спрях на петия ред :)
Така е. От хилядолетия светът
върви към тъжния си залез...
И сякаш слънцето лъчите го болят,
луната често си изтърва фазите,
небето депресирано мълчи
и се налива с дъждоносно вино,
а тъмната материя все повече тежи
и пощурява от година на година... |
]
Re: Небесен атлас
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2016 @ 00:36:28
(Профил | Изпрати бележка) | Красота! Що не го побутнеш малко и да го публикуваш,а?
Все по-пуста е тази студена обител,
заглъхват полека чувства и вопли,
отдавна го няма слепият ми пазител,
със стари песни в нощта да ме стопли...
хахаха, като сме на Гардиънска вълна... |
]
Re: Небесен атлас
от mariq-desislava на 05.08.2016 @ 11:16:24
(Профил | Изпрати бележка) | Е, това вече си е същинското спускане в Маелстрьом (да ме прощава господин По:), защото да се изтърбушиш в себе си е далеч по-страшновато, отколкото в някакво мижаво водовъртежче.:)))
Имам грозното предчувствие, че лирическата смята небето за свой истински дом, ха дано да ме опровергаеш. Така или иначе, преди да направи първата стъпка в облаците, лирическата или авторката, или и двете вкупом да ми се явят да ги опухам подобаващо.:)
И за финал - четох го на този фон, тематично го уйдурдисах значи:
https://www.youtube.com/watch?v=ekEdNbLuL8o |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 12:35:46
(Профил | Изпрати бележка) | Лирическата е маниак на тема огледала и огледала. Ти й разправяш едно, тя си знае нейното - да я наречем условно Алиса ... Понякога нищо от познатото може да не е истинското. ... Ама че изречение ;)
(А тази песен там ми е сред любимите, как си я нацелила за фон, това само ти си знеш :)) |
]
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 12:38:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Пътищата за никъде идват, когато човек е вдигнал ръце от пътища, които изглеждат "за някъде", но само ти избелват дрехата от пътуване, а все не пристигаш :) |
]
Re: Небесен атлас
от yoro на 06.08.2016 @ 17:19:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Дали това блуждаене е предопределено, или е придобит модел, или пък е карма, прераснала в идентичност, бялязала душата завинаги..? И въпреки цикличността в живота, преливането на край в начало и обратно, въпреки всички обнадеждаващи случвания то остава винаги някъде дълбоко...Чудесно си го описала с думите, Невена! |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 12:41:48
(Профил | Изпрати бележка) | Навярно блуждаенето, колкото и непоследователно и случайно да изглежда, чертае по земята определена фигура, която само отвисоко може да се види. От ниското изглежда като безразборни криви.
(Но така смятам, когато съм в оптимистичната си конфигурация. :) |
]
Re: Небесен атлас
от rady на 06.08.2016 @ 23:33:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Въпреки красотата на думите ти, една ужасна тъга ме залива четейки...Едно близко до отчаяние чувство се опитва да изплува от всеки стих, но някак успяваш да го отпращаш встрани. Равно, елегично, леко апатично, но мисля, че това е само повърхността. Добре, че по пътеката има рози! |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 12:48:35
(Профил | Изпрати бележка) | Да, винаги има нещо, за което да се закачиш, било то и бодли от рози :)
(Няма как да е весело въртенето, мъчително е, освен ако не си въобразиш, че си на вътрележка... за малко ... )
Благодаря ти. |
]
Re: Небесен атлас
от libra на 07.08.2016 @ 20:15:56
(Профил | Изпрати бележка) | | красива е поезията ти, много красива.. |
]
Re: Небесен атлас
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.08.2016 @ 21:49:47
(Профил | Изпрати бележка) | Не трябваше ли принцът да премине
през вплелите се в лабиринти рози
и да достигне спящата от сто години
принцеса в замъка положена :)))))))
Точно принца и спящата красавица ми се привидяха в този стих. Не знам какви ги сънува принцесата и защо се разхожда като сомнанбул за никъде. Да спи и да си чака принца кротко :)))))) Здрасти, Елс :))))))) Много красиво стихотворение си написала! Красиво, но отново пропито с меланхолия и тъга. Объркана принцеса :))))) |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 13:03:07
(Профил | Изпрати бележка) | Е, ама ти се появяваш само на тъжните ми стихотворения. Пък аз предишното си специално за теб го бях изсветлила и засветила, ама кой да види... :))
... Принцове, прицеси, приказки от захар
с покрив от крокан, с орехови-гъбки.
Но отдавна зная - щом от тях си хапнеш,
вещица те хваща... или болят зъбките. ;)) |
]
Re: Небесен атлас
от zebaitel на 08.08.2016 @ 18:05:15
(Профил | Изпрати бележка) | Дааа, понякога човек, или поне лирическата, бърка небето със земя и идването с отиването, но пък това е просто човешко /или поетично!/
При всички случаи ти се привиждат приказки и мистерии след четенето! |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 13:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | Или тези неща по правило са объркани :)
Но облечено в приказка, цялото объркване вярно изглежда някак по-приятно... |
]
Re: Небесен атлас
от teodor на 09.08.2016 @ 15:59:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Макар родена под знака на безкрайната осмица, нейното число е девет, защото е дъщеря на Слънцето и Небето. Нека не се терзае за "изгубените спомени". Нищо не е изгубено, а малцина са тези, на които и това е дадено. Пожелавам й все същите, а защо не и по-ярки, вдъхновяващи "Проблясъци" :) |
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.08.2016 @ 13:20:01
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти :)
Признавам те за един от най-положителните коментатори :)
...Хубаво е човек да вижда някои неща, да му проблясват..., но ако не му е дадена и естествена устойчивост към видяното, дори то да е красиво... става черноглед и разнебитен.
|
]
Re: Небесен атлас
от Gabriel на 18.08.2016 @ 13:26:15
(Профил | Изпрати бележка) | Посоката по-често е неясна. В кратки мигове виждаш накъде вървиш, а после се оказва, че виждането е било илюзия. В крайна сметка важното е да не спираш.
|
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.08.2016 @ 20:09:01
(Профил | Изпрати бележка) | | С посоките лошо става като се намеси разумът... всезнаещият. Дотогава май си вървят накъдето трябва :) |
]
Re: Небесен атлас
от Gabriel на 21.08.2016 @ 18:14:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, лошото е, че разумът е илюзионист-измамник и в повечето случаи е много добър в заблудите... често му се предоверяваме. |
]
Re: Небесен атлас
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.09.2016 @ 20:26:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Да. А разумът (или по-точно разсъдъкът) е и враг на изкуството - когато се намеси там, където по принцип не му е работа, се получава само някакво его-логико-войнствено бръщолевене... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 470
ХуЛитери: 3
Всичко: 473
Онлайн сега:
