автор: veronikas

Само малко идея
и дъждът ще покълне.
Разтопеното лято
с маранята ще тръгне.
Само осем посоки
ще ме теглят към тебе
между седем планети
и безкрайност от време.
Превалявам, но бавно.
И се стичам по склона.
Във черупка на кестен
ще осъмна бездомна.
Но не ми се живее
в бездъждовни пейзажи.
И не ми се осъмва
безлюбовна в пороя.