автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от сръбски)

Запаси от въглища са очите ти, мой Йоване.
Със силата на камилата и с листа от жито в обувките си
бързаш да ме посрещнеш и прегърнеш между алеята,
където ветровете се сблъскват с върховете и тревата под боровете,
където ние трябва да се обичаме, както преди Христа;
да не мислим за друго, освен за болката, която ни раздира,
тъй като дълго не сме се виждали; освен за огъня в зъбите и гърлото.
Мой Йоване, ти се разхождаш с птица на лявото рамо;
птица, която живее в мрежата на рибарите – в коноп и на чардака;
птица бегач, плувец и присмехулник,
която е наш приятел и съучастник.
Когато постилаш като луд одеялото на тревата,
когато предлагаме хляб и вино на нашите желания
и се поръсваме с трохите от Деня,
мирише на потомство и добро поведение.
Ти си ловец на прах и презареждаш нашите стомаси
с чифтосване в родство и връзки,
управляваш кораби, гърмиш с глас си, премахваш мъглата,
извикваш на помощ и блясъка на слънцето,
като огнена кукла от скъпоценен камък
всеки път, когато с ноздрите ми те изгарям.
Когато се въргаляш в бедрата ми,
захапал черният сокол на тъмната възглавница, издълбан като огледало,
ти виждаш птицата присмехулник, която ме е поробила и захвърлила
в тъмнина и неяснота, отново в очакване на любимия ми гост, на тебе Йоване.
В копринена рокля, с Богородицата утешителка в ръце,
когато изключат светлините в четирите края на света,
аз ще те търся сред жителите на Западното и Източното крайбрежие,
защото никой не може да ме обича като тебе, Йоване –
когато връзваш каишките на обувките ми, аз съм поласкана, че съм единствената.
При срещите ни веднъж месечно
си позволяваме бельо със звезди и небесни птици,
което изгрява и се поставя на Изток до следващата ни среща.


ЉУБАВНА ПЕСМА

Аутор: Љиљана Фиjат, Република Србија

Резерве угља су у твојим очима, мој Јоване,
са снагом камиле, са листом жита у опанцима,
док јуриш да ме сретнеш и загрлиш на шеталишту,
где се сударају врхови ветрова и травке испод бора
на којима ћемо се љубити као пре Христа,
не мислећи на друго, осим на бол која нас раздире,
јер дуго се нисмо видели; на ватру у зубу и у грлу.
Мој Јоване, са птицом ходалицом на левом рамену,
птицом што живи у мрежи рибара, у конопљи и на чардаку,
птицом тркачицом, пливачицом и ругалицом,
што као махнит разастиреш ћебе на траве,
које ће нам бити пријатељи и саучесници
када будемо приносили хлеб и вино нашој жудњи
и посипали се мрвицама у дану,
који ће мирисати на рађање и лепо владање,
бићеш хватач прашине и пунити наше стомаке
брачним сродством и повезаношћу;
управљаћеш бродом, бубати наглас, крчити магле,
дозивати помоћ и блештати на сунцу,
као ватрена кугла од драгог камена
када те сагоре моје ноздрве,
када се завалиш у моје бутине и прегризеш
црног сокола на тамном јастуку, издубљеном као огледало,
у којем ћеш видети птицу ругалицу којом си ме поробио и просуо
у мрачно и нејасно, опет у ишчекивању госта најмилијег, тебе Јоване.
У свиленој хаљини, са пресветом Богородицом утешитељицом у наручју,
када се угасе светла на сва четири краја света,
тражићу те међу становницима Западне и Источне обале
јер нико не уме да ме воли као ти, Јоване,
да ми везује каиш на ципели и ласка ми да сам једина,
док се тражимо једном месечно,
када нам звезде дозволе и птице небеске, ланене,
које изгревају и постављају се према истоку до нашег следећег сусрета.