автор: AGG

Разкъсваш лист хартия.
Защо не може и така в живота
парчета да направиш от всичко непотребно
и нали е вече дребно, без страх да го изхвърлиш?

Защо ли? Дребните парчета негодуват,
те помнят, някога били са цели,
това ги прави смели и искат да се съберат отново,
от кошчето изскачат и „Готово”!

А ти отново ги накъсваш
и запращаш на хиляди страни,
но там сами, на късчета ще плачат,
от разпокъсани безброй посоки към тебе ще се влачат...

Смиляваш се „Защо така да страдат”?
Все пак са твои делници,
като преселници едва ли ще успеят да пуснат корен,
ще носят етикета „Безпризорен”.

Разкъсваш отново лист хартия
и това е всичко, което можеш да направиш,
не се прославяш, но си разбрал, че да си Цял,
това е да не изхвърляш нищо...