автор: apostola

И тихо в прахоляка- босо,
и мойто лято си отива.
Пикират лястовици косо,
а моята душа заспива.

С предчувствие и дъх на есен,
прелитат есенните птици.
Заглъхва нейде лятна песен
от глас на майките- светици.

Горят изсъхнали стърнища
и дим полето затъмнява.
По тези пламнали огнища
сега се есен настанява.

Така си лятото отива
поне във моята представа.
Сега душата ми изстива,
че в нея есента остава.