автор: bbobbibgbs70

Защото си говоря със баща ми.
А него няма го отдавна.
Ти смееш се на моята постъпка.
И ме отричаш с цялата си същност.

Когато заговоря и със мама,
не ме поглеждаш, ставам чужд за тебе.
А тя отлитна рано, няма я до мене
аз просто си говоря със тревите.

За да разбъркам този труден залез
на счупеното мое огледало.
Ще те помоля да не стъпваш с кални
и неизчистени обувки в него.

Това е моят странен, но изчистен изгрев,
във който мога само да извикам смело,
че имам сила, имам и причина
да се гордея, че ме има. И защо ли...

И някъде ще тръгна, докъде ще стигна?
До там, където имам още сила. За да дишам.
Запазил свободата и мечтите.
Ще отлетя от себе си. И ще ме има...

И ще ме има с тази моя обич.
Която е в жаравата безкрайна.
Ще отлетя от себе си към мене
опитал от кръвта си най-накрая

Боян СТАНИЛОВ