Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 276
ХуЛитери: 2
Всичко: 278

Онлайн сега:
:: maistora
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖените_Лия_тридесет и втора глава
раздел: Романи
автор: tvoiapoznata

В стаята продължаваше да тегне тишина.
Бранко, който не се отделяше от Лия, й подаде чаша с уиски. Тя отпи глътка от силния алкохол и се отпусна на дивана.
Най-тежкото беше минало.
Не си правеше илюзии. Знаеше, че Андрю е по-загрижен за щастието й дори повече от собствената й майка. Чувстваше се отговорен, че Лия и Владимир се бяха събрали под покрива на Академията и не го признаваше. За него тя щеше да си остане винаги малкото дете, изоставено от майка си, загубило трагично баща си, с тежко наследство и огромно сърце.
Лия вече не беше дете. Андрю трябваше да проумее този факт.
Сергей пръв наруши тишината.
- Беше жестока, момиче. Прекалено жестока.
- Ще му дам време да свикне с идеята. И ще поговоря с него. Този път няма да избягам.
- И въпреки това. Точно той не заслужаваше това грубо отношение. – Лия погледна Сергей по-остро. Но той не се стресна ни най-малко от изражението й. Беше добил отново типичната за него арогантност.
- Да не забравяме, че бяхте не по-малко груби преди година, когато ме изхвърлихте от Академията и Организацията ти.
- Тогава бяхме груби ние, не той!
- Да, защото не се наложи. Андрю беше прекалено спокоен, че няма да се наложи да се намесва. В края на краищата всички действахте в негов интерес.
- Аз пък си мисля, че предпазвахме предимно теб.
- Спорен въпрос е, скъпи.
- Да, обичаме да спорим на тази тема.
- И какво стана?¬- Лия не се предаде - След всичките тези години и всичките усилия, които положихте, аз отново съм намесена. По-сериозно, отколкото когато и да било.
- Уви, това не мога да оспоря. – Сергей погледна момичето почти свирепо и продължи да разпитва.
- Защо все пак му позволи да ти даде телефон? Така вече ще е в постоянен контакт с теб. Знаеш, че те следи с ДжиПиЕс. – Лилия се усмихна без да се намеси в разговора при вида на дъщеря си, която вече въртеше отегчено очи.
- Сергей! – Сопна се Лия. – По някога си голямо дърво. Може пък да не искам да се крия повече от него. – Сергей вдигна стреснато ръце.
- О, не. Моля ти се. Спести ми подробностите. Разбрах те. Отлично те разбрах. – жените в стаята се усмихнаха една на друга, вече поотпуснати.
Сергей излезе ядосано и запали цигара в тъмната нощ. Той също не беше готов да приеме, че Лия има интимна връзка с Владимир. Не и след като момичето израстна пред очите му. Дори и да приемаше Владимир, като добър и достоен човек, не искаше той да се върти около Лия. А той уважаваше Владимир.
Сергей беше отгледал и Владимир, като Лия. Беше го прибрал, още невръстно дете, защити го от враговете му. Беше го направил мъж. И тук идваше големият проблем. Сергей най-точно знаеше в ръцете на кого поверява Лия, толкова малка и крехка. Владимир таеше огромна злоба и упоритост в себе си. Да, беше силен, но дали беше достатъчно силен да се пребори със собствените си демони?
Сергей отказваше да приеме, че неговата Лия можеше да се справи с Владимир. Особено сега, когато очакваше Владимир да се изправи с цялата си мощ срещу своя бивш ментор. Да, Сергей се беше ядосал. И може би и той, като Андрю, наивно вярваше, че Лия е далеч от картинката. В безопасност.
Какво мислеше Лилия?
Това никой не знаеше. През цялото време тя гледаше дъщеря си със същия благ и спокоен поглед, който пазеше само за нея. През всичките тези месеци Лилия не се намеси нито веднъж в действията на Сергей а знаеше за всяко едно от решенията му. Но това, което Сергей не можеше да си обясни е спокойствието, с което Лилия прие връзката на Лия с Владимир. Дали е подозирала? Със своята вродена женска интуиция, дали не е предугадила всичко? Защо тогава не го беше спряла? Защо не защити дъщеря си? Защо не прекрати този конфликт още в зародиш?
................................................................................................................................
В стаята бяха останали само Лилия и дъщеря й. Мъжете се бяха озовали на терасата за по цигара. Лилия погледна момичето пред себе си и се усмихна широко.
- Рано или късно ще трябва да вземеш страна. Нали си даваш сметка, малката? Ще трябва да избираш между любовта си към Владимир и любовта си към нас...
- Достатъчно се борих, мамо. А дори не съм вярвала, че Владимир ще се откаже от мен наистина.
- Не, не дава вид на човек, който се отказва. – Засмя се Лилия.
- Доста меко казано.
- И все пак. Проблемът остава. Момчетата са си момчета. И Андрю, и Сергей, а и твоите хора ще се спасят като се втурнат в бой и се скрият зад омразата и отмъщението. Въпросът е ти как ще се справиш. И дали ще успееш да се нагърбиш с такъв товар. – Лия въздъхна уморено.
- Не знам, мамо. Наистина не знам. Мога да разчитам само на неговата дума. Ако ме обича толкова, колкото твърди, ще гледа да ме щади. А ще ме пощади, като не нарани близките ми.
- Обича те. За това съм толкова спокойна.
- Но не обича вас. – Лилия се засмя сърдечно.
- Не очаквам да е друго, скъпа. Но ние сме силни хора. Ще се оправим и сами.
- Това го слушам цял живот. – Въздъхна Лия.
- Тогава ме послушай и сега. Прави каквото сметнеш за правилно. Преценката ти е точна. Никога не се съмнявай в това. Имаш усет за правилните неща, такъв, какъвто само Алек Лори притежаваше. Постарай се, скъпа. Постарай се да се задържиш на повърхността. Само това искам от теб. А Владимир ще те пази от другото, както и всички ние.
- На това разчиташ, нали? За това си толкова спокойна?
- Не, Лия, не съм спокойна. На границата на нервна криза съм. Но знам от личен опит, че в такива ситуации на силните ни мъже не може да се разчита. За това съм до теб. И ти се кълна в едно. Ти си над всичко за мен. Над Академията, над бизнеса. Няма да те оставя сама и ще застана зад всяко едно твое решение. – Лия не знаеше как да реагира.
- Не очаквах това от теб.
- Знам. Знам. Но ме разбери. Ако те изолирах преди години, то беше наистина защото не исках да се забъркваш в тази помия. Търсих начин да те откъсна от Владимир и това да го пратя в Турция ми се стори добро решение. Уви! По един или друг начин всички сме свързани с наследството си и от него няма измъкване. Няма защо да се лъжа. Съжалявам, че преди години се подведох по Андрю. Не трябваше да те пускам да си отидеш.
Лия нямаше време за отговор. Мъжете започнаха един по един да се връщат в стаята. Андрю не беше по-щастлив, нито по-доволен, но поне мълчеше. Боян кимна на Лия, като по този начин й даде знак, че всичко е наред. Отново се отпуснаха на местата си и Бранко се зае да разлива на всички по още едно уиски.
Лия не си правеше илюзии, че лесно ще пречупи Андрю и Сергей, но беше достатъчно замаяна от алкохола, за да се отпусне. А отпуснеше ли се достатъчно, щеше да намери път и до сърцата им.
Обстановката малко се разведри с напредването на нощта. Лия стана по някое време и се доближи до Андрю. Беше се възползвала от факта,че майка й разговаря с Боян и Сергей. Андрю я гледаше все още прекалено сериозно. Тя не се уплаши. Усмихна му се чаровно и се настани до него на дивана.
- Знаеш ли? – Промърмори тя. – Когато растях тук? Ти беше единствения човек, от който се плашех. Аз наистина се страхувах от теб, Андрю. От директор Стокър, страшилището на цялата Академия. – Андрю се усмихна тъжно.
- Да, така и трябваше да бъде. Ти беше упорито дете с тежък характер. И аз се страхувах. За теб, за живота ти. За бъдещето ти.
- Вече няма нужда да се страхуваш за мен.
- Не? – Андрю въздъхна тежко. – Ти си по-неразумна и от двамата си родители. Те поне знаеха какво правят. И колкото и да се караха, и да ме побъркваха, не можеха един без друг.
- И аз знам какво правя.
- Не съм убеден. Майка ти и баща ти никога не са играли за различни лагери и много се обичаха.
- Това е лъжа и ти го знаеш. Особено когато се е намесил Марк Бентън. Майка ми е трябвало да избира между двамата.
- Не е същото.
- Не е ли? - Лия подмина темата. – Казваш, че са се обичали много? А ти си обичал и двамата.
- Не е там въпросът. Кога любовта е имала нещо общо с бизнеса ни?
- Ами като се замисля, аз съм плод на такава любов.
- Не ме успокоявай. Не е същото.
- Не, не е. Защото ти не можеш да приемеш Владимир за мой мъж. – Това накара окончателно Андрю да настръхне. Той се ядоса, но Лия продължаваше да го гледа спокойно и уверено.
- Ама ти го прие много бързо за такъв. Изобщо не се и замисляш вече. Решила си да се върнеш при него и ни поставяш пред свършен факт.
- Интимния ми живот не е обект на вашия бизнес.
- С човек, като Владимир? Шегуваш ли се?
- Не!
- Убедена ли си, че това искаш?
- Да!
- А на него? Каза ли му? За това ли ти даде мобилния си телефон?
- Няма нужда да му казвам нищо. И слава Богу. Благодарение на вас и вашите интриги, с Владимир успяваме да се разберем почти без думи.
- Вие просто сте над тези неща, нали? Вие сте велики!
- Сарказъм ли усещам в тона ти? Опитваш се да ме ядосаш?
- Смея ли? След като имаш такъв гръб зад себе си?
- Визираш Владимир. – Лия се усмихна горчиво.
- Визирам Владимир. – Не отрече Андрю. Лия потупа по гърба възрастния мъж и се усмихна окуражаващо.
- Моля те. Не ми се сърди дълго. Никой не може да ви замести в сърцето ми. Без вас се чувствам като без корени. Обичам ви, Андрю, всичките. Моля те. Прояви търпение. А аз обещавам да не подлагам нервите ти на изпитание. Ще държа Владимир далеч от теб.
- Това не ме успокоява. Ни най-малко. Но не се безпокой. Ще продължа да те обичам. Каквито и глупости да правиш.
- Ти просто не можеш без нея, сърдит стари мърморко. – Сергей се беше доближил до тях и сега се хилеше доволно на Андрю. Андрю му отвърна начумерено.
- Поне не я пребих от бой.
- Хайде стига вече.
- Същия си, Сергей. Същия като мене.
- Не, приятелю. Теб по-лесно те размеква. Аз? Мога да й покажа кой е майстора, ако не бях сигурен, че всички тук ще скочите да я защитавате.
- Сергей! – Засмя се Лия. – Днес за малко сама да те надвия. Не ми трябва подкрепата на близките ми.
- Но не успя. Имаш още много хляб да ядеш, малката. Или забрави кой те въведе в изкуството на боя?
- Не, не съм, Сергей. И много те обичам за това.
- И така трябва да бъде! – Лилия следеше доволна разговорът между тримата, дори и Боян, и Бранко бяха съумели да се отпуснат.
В края на краищата Лия си беше у дома и след тази вечер можеше да реши и да не се сърди повече на близките си.
По някое време Лия излезе на въздух. Беше три часа и вечерта беше прекрасна. Тиха и ясна, и малко студена. Лия се радваше на хладния въздух, който я накара да настръхне. Мускулите я боляха ужасно, но се радваше на болката, която изпитва. Заместваше болката в сърцето й.
Лия си даваше сметка, че колкото и уверена да изглеждаше пред Троицата, тя бе не по-малко уплашена ото тях. Дори повече. Страхуваше се от бъдещето. Беше прекалено мъгляво и неясно. Лия не обичаше неясните неща. Беше преживяла достатъчно, за да е нащрек. Обичаше да владее положението. И сега какво правеше? Доверяваше се сляпо на Владимир. Прекалено сляпо. Можеше ли да му се довери толкова? В края на краищата той щеше да постъпи както сметне за добре. Къде щеше да е Лия в плановете му? В амбициите му за повече власт?
Не, жената тръсна глава. Рано беше да му се доверява още. Съзнателно подведе Андрю. Накара го да повярва, че се е върнала при Владимир. Но тя беше далеч от тази сериозна крачка. И Владимир трябваше да го разбере.
......................................................................................................................................
За съжаление скоро самата Лия разбра друго. А именно, че въпреки всичката воля, която имаше и многото време, което беше прекарала в планове и размисли, едно обаждане на Владимир беше достатъчно да я разтопи.
Лия си даваше сметка, че се движи по тънък лед. Но не можеше да устои на мъжа.
Още на другия ден остави майка си и Академията и тръгна към Владимир.
Боян беше като скала. Тотално недоволен, но не се намеси, нито пък възрази на шефката си. Бранко беше същия, изключително мълчалив и напрегнат. Те и двамата щяха да следват Лия навсякъде, но и двамата си даваха сметка, че я оставят в лапите на голям враг.
Същата вечер тя вече беше в прегръдките на Владимир. Бяха в прекрасна хижа в подножието на Стара планина, съвсем близо до Обзор и не съвсем. Лия вече знаеше, че Владимир мрази навалицата, като цяло. Тя самата нямаше нищо против да са откъснати от цивилизацията за известно време. Реши да се наслади на спокойствието безусловно.
За съжаление не можа да се отпусне съвсем. Тялото я болеше все още сериозно. Сергей наистина се бе постарал да не го забрави скоро. Владимир се зае да я масажира в леглото, като не спираше да я оглежда критично.
- Сергей трябва по-добре да преценя силата си. Как е той?
- Да кажем, че е в същото състояние.
- Подценили сте се взаимно. – Лия се изтегна по-удобно по корем на голямата спалня. Владимир се възползва от това и се нагоди по-близо до топлото й тяло, като не преставаше да разтрива гърба й.
- Не сме способни да се подценяваме. Но не се и щадим особено. Нали това е целта?
- Искал е да ти даде урок.
- Да.
- Какъв? Че и той е човек? – Лия въздъхна тежко. Беше усетила язвителната нотка в тона на Владимир.
- Че не трябва да свалям гарда.
- Разбира се. – Просъска Владимир. – Няма да те оставят на мира.
- Ти трябва да познаваш най-добре Сергей. И не само него. Те са бойци, Влад. Все още водят борба. За щастието ми. Ако не и за живота ми. Освен това ти си същия.
- Не, не съм същия!
- Така ли? И нямаш цяла армия зад гърба си? Нито пък цел, която да защитаваш?
- Имам теб. Това е по-важното. – Лия се усмихна.
Владимир звучеше прекалено искрено. И Лия знаеше, че е искрен. Той беше толкова добър в това, което правеше, че нямаше нужда да убеждава никого. За околните всяка негова дума беше закон. Говореше малко, но никога без смисъл. За Лия, Владимир беше човекът, който я превъзхождаше и на когото се възхищаваше. Може би Лилия беше права. Съдбата си играеше странни игрички с хората. Може би те двамата с Владимир не можеха да не са заедно и не можеха да не са в постоянна борба за оцеляване.
Но сега, точно в този момент, на Лия й беше добре. Чувстваше се спокойна и сигурна, и знаеше, че Владимир е причината за това спокойствие. И той беше доволен. Нямаше го типичния му мрачен и вглъбен поглед, който пазеше за всички други. Гледаше я с топли очи, които преливаха в светло кафяв кехлибар. Обичаше я, и това Лия усещаше с всичките си сетива. Това беше миг от рая, който не й принадлежеше. Тя се изправи тежко на леглото.
- Трябва да се обадя на Боян. – Владимир настръхна, но не отслаби прегръдката си.
- Трябва ли? – Беше сърдит.
- Да!
- Разлигавила си ги. Те трябва да ти се подчиняват, не ти на тях.
- Те носят отговорност за мен. Не искам да се притесняват прекалено.
- Те знаят, че си с мен. – Лия не се сдържа и се засмя искрено.
- Именно!
- И какво? Мислят си, че ще те изнасиля?
- Подозират, че ще ме отвлечеш зад граница. Отново!
- О, моля те! – Владимир се измъкна нервно от прегръдката й. – Сякаш ще им искам разрешението.
- А моето? – Владимир се беше отправил вече към банята, обърна се и изгледа Лия объркано.
- Какво твоето?
- Моето разрешение ще искаш ли? Следващия път, когато предприемеш нещо, касаещо живота ми?
- Ще бъдеш информирана своевременно. Обещавам ти. – Това не беше отговора, който Лия очакваше, но беше толкова типично в стила на Владимир, че тя избухна в смях.
- Ужасен деспот си, Владимир. Знаеш ли?
- Винаги, любима! Винаги! – Владимир побърза да се скрие в банята, преди да бъде замерен с някоя възглавница.
...........................................................................................................................................
Следващите седмици минаха сравнително спокойно. Лия си даваше сметка, че спокойствието е само привидно. И само във Варна.
Продължаваха да се срещат с Владимир, но срещите им бяха достатъчно рядко, за да ги чака с нетърпение. Боян и Бранко се бяха оттеглили и се бях азаели с преките си задължения в базата. Майк, обаче, вървеше твърдо по петите на Лия. Беше й личен шофьор, до хижата, където бяха срещите с Владимир. И категорично отказваше да говори с него. Не коментираше нищо и с Лия, и това откровено я притесняваше. Винаги беше разчитала на това, че с Майк си казваха всичко, дори и с по-голени скандали, ако се наложеше. Той беше неин приятел, той не трябваше да си мълчи. Е, напоследък всички това правеха.
Владимир категорично отказа да коментира плановете си в леглото им. И това, че Лия се притесняваше за близките си, не можа да го размекне ни най-малко. Оставаше непреклонен.
Сергей и Андрю също се държаха странно. Андрю се затвори в Академията и подсили подготовката на курсантите. Сякаш подготвяше терена за убежище. На Сергей? Без съмнение. Лия знаеше, че Академията може да издържи на сериозна атака без да понесе почти никакви поражения. Знаеха го и всички други.
А Сергей какво правеше?
Сега, когато Владимир вече се беше намесил в бизнеса на бившия си ментор и след като беше предявил открито претенциите си? Сергей не само, че не свиваше редиците си, ами напротив. Сякаш нарочно предизвикваше Владимир да се открие. Нарочно ли го правеше? Лия мислеше, мислеше и стигаше до един и същ извод. Сергей нарочно примамваше Владимир на българска територия. Сергей си играеше с дявола. И Лия беше между двамата.
Момичето обожаваше ментора си. Той беше силен човек и много умен стратег, въпреки очевидната си агресия. Не би предприел нищо необмислено, не и на тези години, не и с толкова стабилни позиции. Освен това Сергей разполагаше и с други ресурси. Сергей имаше категоричната подкрепа на Андрю и Лилия. Можеше да му има доверие. Напоследък само това си повтаряше.
И въпреки това. Лия изпитваше страх от действията на Владимир. Той беше самотникът, обгърнат с мистерия цял живот. Беше потаен, методичен, твърд и жесток по някога. Не, жесток по принцип. Не ценеше хората, беше единак. И си имаше цел. Владимир беше търпелив и хладнокръвен. Беше прекалено потаен и това я плашеше ужасно. Лия умееше да чете по хорските лица, да предугажда действията им, да разкрива малките им тайни. Владимир? Беше като затворена книга.
Единственото, което усещаше сега, бе, че си играе с огъня. Знаеше, че ще се опари жестоко. Спеше с човека, който държеше живота на близките й в ръцете си. Да, тя беше сигурна, че Сергей може да се защити. Дори не беше задължително да се защитава, беше достатъчно мощен да навреди на Владимир. И все пак любовникът й криеше нещо. Нещо важно. И Лия можеше да го усети. Нещо, което щеше да почерни живота на всички.
А най-страшното беше, че тя вече не можеше да контролира чувствата си. Беше допуснала фундаментална грешка. Искаше Владимир в живота си. Свикна с него, с присъствието му, с винаги прекрасното настроение и спокойствието му, когато бяха заедно.
Владимир й вдъхваше сигурност в леглото и я изпълваше с ужас извън него. Лия не го криеше. Беше се опитала да говори с него за тревогите си. По много различни начини. Той всеки път поклащаше глава леко натъжен и заявяваше, че това е цената, която и двамата плащат за любовта си. Лия така и не го разбра.
...........................................................................................................................
В края на месеца нещата не се бяха променили много, поне не видимо. Лия посрещаше майка си на варненското летище. Лилия идваше сама. Засмя се, когато видя дъщеря си и се приближи към нея грациозно.
- Здравей малка Лия, как си?
- Добре. Здрава. – Лилия поклати скептично .
- Изглеждаш много слаба, скъпа. Нещо те тревожи. – Лия махна нехайно с ръка.
- Така ми действа Владимир. И не само той.
- Тормози ли те?
- Това е странен въпрос. И не, не той ме тормози, а цялото това напрежение. – Лилия се усмихна но не достатъчно бързо. Лия забеляза умората по нежното лице на майка си.
- Хайде. – Промърмори Лилия. – Ще говорим в къщата ти! – Лия поведе майка си към чакащия джип. Олег загаси цигарата си, като ги видя и отвори задната врата на джипа. Лилия забеляза, че малко по-надолу втори джип чака тръгването им. Обърна се към дъщеря си.
- Засилила си охраната?
- Не съм я отслабвала. От три години вече. – Лия се усмихна студено. – Това буквално побърква Владимир.
- Защо? Той може да мине през охраната ти, ако реши. И двамата го знаете.
- Обижда се, че му нямам доверие.
- А. Ясно! - Да, на Лилия наистина й беше ясно. Колкото и да беше силен мъжът, тя познаваше добре дъщеря си. Лия притежаваше много от харизмата на Алек. Завладееше ли някой, тя буквално можеше да го превърне в свой роб. И това, че Владимир проявяваше изключителна твърдост, беше единствената причина те, двамата да могат да живеят заедно без да се унищожат. Но Лилия не живееше в илюзии. Знаеше, че и Лия, И Владимир няма да престанат да се борят за надмощие. Усмихна се. Още помнеше колко й костваше на самата нея непрестанната изобретателност на Алек.
- Е, - поклати глава примирено. – Поне те уважава.
- Винаги ме е уважавал.
- Да, това е безспорен факт.
- Какво правят Сергей и Андрю?
- Обичайното.
- Какво не ми казваш?
- Категорично ти е забранен достъпът до София. – Лия замълча за няколко минути, замръзнала. Бяха стигнали в къщата. Изчака Олег и майка й да влязат в трапезарията, влезе след тях още замислена и погледна Лилия в очите.
- Сериозно ли говориш?
- Абсолютно.
- Какво става в София? – Лилия въздъхна. Остави ръчния си багаж на земята и свали връхната си дреха. Олег се беше покрил някъде. Лия чакаше отговор напрегнато.
- Владимир нищо ли не сподели с теб?
- Владимир споделя други работи с мен.
- Разбира се.
- Избягваш отговора.
- Не, малката. Там е проблема. Би ми се искало да избегна цялата ситуация, но е невъзможно.
- Тогава недей. Обеща ми да не ме държиш на тъмно. Защо сте си мълчали до сега. Знам много добре кога и поради какви причини ми се ограничава достъпът до Академията. До сега никога не сте го правили. Страхувате се от Владимир и връзката ми с него?
- Това не е най-страшното и ти трябва да го знаеш.
- А кое е най-страшното. За Бога, мамо. Чувствам се тотално изолирана.
- Такава си. Но го правят за твое добро.
- Не е правилно. Изобщо не е правилно. В края на краищата става дума за моето наследство, оставеното от вуйчо ми и баща ми. Не ги толерирай прекалено.
- Не ги толерирам, скъпа. Но ти си емоционално обвързана с настоящия враг на Сергей. Академията трябва да бъде защитена. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре!
- За кого?
- За теб?
- Така ли? Значи така ще процедираме с Андрю и Сергей. Разделени, отчуждени, дебнейки се за издънки...
- Ще ми се да ти кажа, че скоро всичко ще си дойде на мястото. Но се съмнявам, скъпа. Много се съмнявам. Боли ме, че си свидетел и участник в тази война, но истината е такава, че война има и края ще е лош или за едната, или за другата страна.
- Дефинирай „Лош”.
- Фатален.
- Добре. Ясно. – Двете жени се умълчаха замислено. Много неща останаха недоизказани, но и за много нямаше нужда от излишни думи. Лия беше боец, знаеше какво значи извънредна ситуация. Можеше да подтисне чувствата си.
Лилия? Имаше нужда от горещ душ и малко време да се съвземе от пътуването. Лия се разпореждаше с охранителите, докато изчака майка й да си почине. След един час двете жени отново бяха заедно на верандата и пиеха кафе. Лилия погледна дъщеря си.
- Искам да ми кажеш как си. Знам, че си добре. Поне на този етап. Владимир ще иска сигурност и спокойствие и ще ги намира в прегръдките ти.
- Обичам го, мамо. Това не е без значение и за двамата.
- Знам. – Каза Лилия просто. – И все пак. Трябваше да ти каже какво става. Нещата не са изобщо мирни и тихи. Не може да те държи, като някоя наложница тук, далеч от събитията.
- А може вината да е от части и моя.
- Това няма значение. Не това имах предвид и ти го знаеш. Просто съм малко напрегната напоследък.
- Освен това Андрю и Сергей постъпват по същия начин. Държат ме на тъмно.
- Андрю и Сергей? – Лилия въздъхна. – Опасявам се, че напоследък и те самите са на тъмно.
- Искаш да разбера какви са намеренията на Владимир? – Лилия поклати глава категорично.
- Знам какви са намеренията на Владимир. И знам, че колкото и да те обича, няма да постави мисията си на риск. Владимир няма да ти каже нищо, скъпа. Защото ти си до болка лоялна към нас. Не си правя илюзии, че ще го пречупиш. Не си прави и ти.
- Не разбирам на къде биеш. Наистина. – Лилия въздъхна. Думите излизаха трудно от устата й и това ужасяваше Лия повече от всичко. Майка й трябваше да бъде пряма и безцеремонна. Това беше Лилия, която познаваше...
- Владимир се промени.
- Как?
- Наклони везните в своя полза.
- Как, за Бога?
- Пробива защитата на Сергей. Има вътрешен човек.
- Само предполагаш.
- Или това, или, че е намерил страхотен източник на ресурси. И си плаща на конкурентите ни да го прикриват. Но в едно съм сигурна. Не знам още колко Сергей ще издържи на атаката.
- Той как е?
- Той е в стихията си. Докато е прав и се бие, не го мисли! Това осмисля живота му по един или друг начин.
- Това ще сложи край на живота му.
- С всички ни е така, скъпа. Рано или късно, по един или друг начин.
- Мога да съм му от полза.
- Не. Не можеш! – Лилия доби отново твърдостта на воин. Очите й светнаха опасно. Лия не се пречупи.
- Защо? В края на краищата аз съм слабост на Владимир. Ще го объркам най-малкото.
- Ще изгориш!
- Не съм толкова слаба. Не ме обиждай! – Лилия погледна с болка дъщеря си и въздъхна.
- Има и друга причина да те държат далеч от събитията.
- Каква е тя?
- Помниш уроците в Академията, нали?
- Разбира се.
- Помниш и подаръка, който ти направих на 18-тия ти рожден ден? – Лия замръзна.
- Подаръка, който не трябва да споменавам никога? – Лилия се усмихна.
- Именно. – Разбира се,че го помнеше. Беше се сдобила с тайните кодове на Организацията и дебела папка с досиета на важни политици в България и не само това. Но никога до сега, по никакъв повод не споменаха втори път за тях. На практика никой не очакваше тези кодове да са извън Академията. За това те бяха защитени. Лия се отпусна тежко на големия шезлонг на верандата. Това беше момента, в който разбра колко е сериозно положението. Но Лилия не спря до тук.
- По повод на уроците?
- Да?
- Кое е първото правило при код червено? – Лия изкара малкото останал въздух от дробовете си. Приведе се напред и хвана главата си с ръце.
- ”Спасете кралицата!” – Лилия се усмихна.
- Смешно, но формулировката е точна! И точно това трябва да направим. Отивам при Нейт в Германия!
- Германия?
- Сега е там. Друга информация няма да получиш.
- Пак от съображения за сигурност.
- Да!
- Отиваш сама! А останалата част от охраната? А Академията?
- Опасявам се,че скоро и Академията ще бъде намесена в този конфликт. Андрю няма да иска да стои настрана за дълго. Оставям охраната на тяхно разположение. Граничните вече са мобилизирани, както и свръзките ни в цяла България. А що се отнася до мен? Не страдам от излишно самочувствие, но се съмнявам, че ще успеят да се докопат до мен. Все още съм действащ агент със стабилни връзки в подземния свят.
- Да... – Лия започваше да се отнася, Лилия изостри вниманието си.
- Къде съм спала напоследък. За Бога!
- Владимир се постара да не повтаря бунта от времето на Марк. Втори такъв в България вече щеше да ни коства много.
- Какво друго се е постарал? – Лия звучеше вече жестоко.
- Нищо. – Отговори майка й просто.
- Мислиш ли? Обвърза се с мен. Направи така, че да не мога да се разделя от него. Обичам го! И той го знае.
- Предупредих те!
- По-силен е от мен. – Лилия се изправи и прегърна горещо дъщеря си.
- Не, не е. Той е уязвим. Ти си му слабост и за това иска да те държи близо до себе си. Не го забравяй никога, момиче. Чуваш ли?
- Чувам. Виждала ли си го?
- Не. Отказва каквито и да е преки контакти с нас. Вече не преговаря и със Сергей.
- От кога е така?
- От както те върна в България?
- И от тогава не са се срещали? Дори и в Турция?
- Отказва.
Телефонът на Лия иззвъня. Тя го погледна и се обърна към майка си. Беше Владимир. Вдигна му безмълвна и чу студения му глас.
- Какво става, Лия?
- Ти ми кажи? – Да, Лия знаеше, че агентите му вече са докладвали за гостенката, която беше посрещнала.
- Стой и чакай! Ще дойда до половин час и ще поговорим. Сами! – Гласът на Владимир беше властен и жесток, но тя не се уплаши.
- Недей, Влад. Не си прави труда.
- По дяволите, Лия! Да не си мръднала от къщата. Идвам след половин час! – Владимир прекъсна връзката грубо. Лия остави телефона на масата и седна отново до майка си, безмълвна.
- Иска да говорим.
- Кога?
- След половин час. – Лилия с усмихна окуражаващо.
- Ще отида в хижата на Марк.
- Остани!
- Не, скъпа. С Владимир няма какво да си кажем повече. А и искам да видя отново дома на брат си. Ще те чакам там. – Лилия се прибра тихо в къщата. Веднага след нея на верандата нахлуха Боян и Олег. Боян започна.
- Бранко ще придружи Лилия до хижата.
- С колко човека?
- Шест.
- Добре.
- Майк пътува насам.
- Владимир също. Осигури защитата на къщата. И, за Бога, постарай се да се покрият колкото се може повече. Вече нямам доверие на любовника си. – Боян преглътна следващия си въпрос и излезе да даде разпореждания. Не беше свикнал Лия да е толкова злобна и цинична, и беше сигурен, че малката има сериозна причина за това. Даде разпореждания на Олег и двамата излязоха бързо да организират защитата на хижата.


Публикувано от Administrator на 31.07.2016 @ 16:45:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tvoiapoznata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
607 четения | оценка 5

показвания 30475
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Жените_Лия_тридесет и втора глава" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.