автор: bbobbibgbs70

Дали съм толкова самотен,
или тепърва ще прибирам
тъгата си във снежни длани.
Ще си отида ... Ще опитам...

Да, знам, че всичко е заблуда,
не бях това, което искаш.
Аз тръгвам си, не ми се карай,
кръвта в сърцето ще разплискаш.

Със нея ще рисувам думи,
ще оцветявам тъмнината.
Но постепенно ще изчезна,
красив в душата й... Самата

мисъл за раздяла тъй е тъжна,
а сбогом, толкова далечно.
С усмивка спуска се тъгата,
в миг завещала обич вечно,

за да раздухва тя във мрака
запалените силуети
на двама души окрилени
от светлината на поети ...

Които ще рисуват вечно
качени на камбанен замък.
От Бога, що са взели с рани
и са го превърнали във пламък.

2016

Боян СТАНИЛОВ