автор: meiia

Свидетел си и, длъжен да си прям,
не спираш думите си островърхи.
Хорей, дактил, предчувствия и ямб-
какво като в поезията пърхали?!

Не са за теб изгнания в межди,
в получовешко, в полуобич, в полувяра.
Понятия подобни страдат от ръжди
на кръв безлична, знаеща си „кяра”.

Свидетел си и няма да си замълчиш,
щом „текстът прав” единствен може
да спре лъжата. Да, ще постърчиш,
додето Бог й одере вмирисаните кожи.