Нямам вече душа,
чувствам една
мачкана, скъсана,
обругана торба.
Имам рамо,
което е носило ремък,
имам старо сърце, като кремък –
прощаващо и чупливо.
Имам всичко, което ми трябва
за мундира на вехто плашило.
Имам само инерцията на дните
като път към отвъдната нива…
Моля, с карта ли ще платите?...