автор: X-RAY

Бари беше само път за бягство. След като се разминах с Дубровник, можех да се утеша единствено с Венеция. За мен тя е нещо като Дядо Коледа за възрастни.
Всеки поглед е подарък и наслада. Амалгама от средновековна и ренесансова история, архитектура и изкуство, гарнирани с романтика, а в сърцето и` първичната карнавална жизненост, като мост между вчера и днес.
Не беше първата ми среща с града, но досега се разминавах с остров Мурано. Без да се колебая взех корабче и след известно време вече гледах като дете с възторг, учудване и страхопочитание издухването и изтеглянето на прозрачните разноцветни мехури, превръщането им в кончета, карети, лъвове, цветя, приказни герои и елегантни съдове. Истинската магия и чудесата са в човешкото майсторство. Тръгнах си, носейки грижливо опаковани няколко стъклени съкровища. Само комплект оловни войничета ме делеше от пълното блаженство. Щом акостирах обратно в града, задоволих и тази си прищявка.
Венеция се разлистваше пред мен с цялото си очарование. Стисках в ръка найлоновия плик с най-новите си завоевания, а в устата ми се топеше италианското джелато. Обикалях познатите и непознати дворци, музеи и базилики. Повторението е майка не само на знанието, но и на наслаждението.
Всичко хубаво е краткотрайно. Почивката ми не правеше изключение. Излитайки от „Марко Поло” започнах да се депресирам.
Завръщането у дома ускори процеса. В пощенската кутия ме очакваше покана за колетна пратка. Когато колетът се озова в ръцете ми, изпаднах в ступор. Взирах се невярващо в надписите:

Receiver: Ilia Iliev
„Sigmund Freud” 214, flat 28
1031Sofia
Bulgaria

Sender: Johannes Van Wlaminck
Villa Orsula
Frana Supila 14
20000 Dubrovnic
Chroatia

Както се досещате, вътре открих съдържанието на чуждия куфар и едно писмо. Отворих го и плъзнах бърз поглед.
„Защооо?” с този безмълвен въпрос пулсираше цялото ми същество, всеки вход и изход бяха блокирани. Смисълът на думите ми убягваше. Глух ропот, страх и болка, напъхани в центрофугата на паниката. Цунамито на ужаса заливаше огромни територии и запокити разума ми в деветия кръг на ада.
”Ей, я споко!”- обади се онова в главата ми. Да-да-да-даАа. Започна сеЕе! Пристига пратка от проклетия фламандец, и в мене проговаря Дракон...аАа!!! Луд...съмлуд СЪМ ЛУУД ...съм лууууд!!! Писмото пада, свличам се и аз. Там-тамите барабанят в ушите ми. Лекарството е ясно: чаша „Тийчърз” и бучка лед. Само това намирам, но върши работа. Пулсът и кръвното се кротват, но усещам ръчкане: „Хайде стига драми, дочети го най-сетне!” Добре, бе!
Повдигнах листа, а текстът вече се подреждаше смислено в главата ми:
„Скъпи господин Илиев,
Вие участвахте в един експеримент. Аз съм неговия ръководител. Завършил съм в Пасифика Институт Калифорния Клинична, Дълбинна и Архетипна психология. Имам докторантура по Невролингвистично програмиране, и изследвания в сугестологията и проспективно- темпоралната прогностика, работя също по темата „Инвариантност на пространствено- времевия континуум”. Проектът, в който бяхте включен като обект, се спонсорира от една неправителствена организация.
Съжалявам, че не бяхте уведомен за експеримента, но същността му изключва тази опция. Знанието за участие в опита би опорочило резултатите. Искрено Ви уверявам, че той по никакъв начин не би могъл да увреди Вашето здраве и психика. Ако е отключил непознати до този момент за Вас възприятия и способности, това означава, че те са съществували латентно във Вас."
Подкрепих се с още една глътка скоч. Долен невро-лингвистичен манипулатор! Кое е това докторменгелевско НПО?
"На група от сто произволно избрани обекта, пътуващи към дестинации извън родните им страни, разменихме куфарите, като във всеки поставихме необходими вещи, някои от които маркирани с петна от специално светло- и термо-чувствително мастило и една книга. Помъчихме се да минимизираме шансовете за откриване „собственика” на куфара. Вие бяхте единствения, който успя да върне багажа на „притежателя” му. Деветдесет от участниците в експеримента или предадоха куфарите на рецепциите на хотелите, обозначени като адрес на чуждия багаж, или в полицейските управления. Трима задържаха куфара, без да потърсят притежателя по никакъв начин, а шест просто го изхвърлиха. Както се досещате, взех адреса Ви от етикета на Вашия куфар.
Учудвам се, че ми върнахте багажа, без да се опитате да размените и една дума с мен.Предполагам, че сте бил много разтревожен. Отчитам възможността, срещата ни в Стария град на Дубровник да е била плод на случайност, но съм 99% сигурен, че Вие разпознахте не само куфара си, вече без етикет, но и мен. Фактът, че успяхте да ме откриете, без никога да сте ме виждал,означава че може да разчитате на повече сетива, отколкото очаквате.Понякога разбуждането им се провокира от стрес. Снайперистът е член на екипа, участвал в предходната му серия като опитен обект. Патронът беше естествено халосен, по-голямо значение за трансформацията на мастилото имаше светлината от лазерния мерник."
Отпих още една голяма глътка „Тийчърз” и осъзнах, че ако има паралелни светове, във всеки един от тях правият ми ъперкът ще разбие носа на Ван Вламенк. Ким Фанг беше маша и жертва като мен. Продължих нататък:
"Изпращам Ви съдържанието на куфара, то не ми принадлежи и е част от експеримента, предназначена за Вас, а книгата може да използвате като дневник. Явно притежавате способности,за които нищо не подозирате.Развивайте ги, не ги блокирайте със страховете си и бъдете здрав! Ако имате въпроси, или искате да споделите преживяното, ще се радвам да ми пишете на известния Ви вече адрес. Ще Ви бъде трудно да ме откриете наживо, без определена среща, защото съм много зает с експеримента и не пребивавам постоянно там. Ако държите да се видим, непременно ми пишете, за да изберем удобно и за двамата време.
Искрено Ваш: Ван Вламенк"
Искрено?!! Страхливец! Във времето на смартфоните, Skype и Viber, ще си уговаряме среща с писмо? Хотелът явно е само пощенска кутия, кое НПО би плащало месеци наред над 1500$ на ден?
А драконът? Програмирана манипулация ? Не гледах ли през очите му от лоби-бара на Вила Орсула? Или драконът, това съм аз? Всичко дресирано, подтискано и наболяло, напъхано във вътрешната ми земя, се беше измъкнало от затвора, а аз дори му дадох име. Какво ще кажеш, Драко?
"Ако бях Дракон, щях да бъда луд."
Защо?
"Защото се мисля за теб, естествено!" – разхили се гадината, а на мене ми идеше да го/се прасна по муцуната/устата. После неочаквано се разсмях. Смехът се спускаше като лавина, увличаше и най-дребните смехурчета , гъделичкаше всяка фибра на тялото ми и помиташе по пътя си страхове и предрасъдъци, трошеше бентове и рамки.