автор: apostola

По Иван Манолов

След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои.

И все зад облаците крадешком наднича,
и босоног по седмиците трополи
животът, който безпристрастно ни обича
и който всъщност безкомпромисно боли.

Годините във нас ги майсторски забива
и пристаните тихи в пътя ни гради
животът, който очевидно ни убива
и скришом- без да забележим- ни щади.