автор: apostola

Ставам сутрин със очи гореливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.

Става дума за храна духовна
да засити нуждата вековна.
Постни са душите на народа-
губи се и той, като порода.

Няма го геройското начало,
дето векове ни е звучало.
Словото ни е било камбана
във подножието на Балкана.

Дирите са от далечна древност,
но се губят вече и по давност.
Знамето все още е трицветно
днес във времето ни базпросветно...