автор: LeoBedrosian

Следващата мелодрама съдържа откровени сцени на полов акт и насилие. По тези причини не е подходяща за четене от лица под осемнадесет години.

Действащи лица:

ЛОРЕНЦО ТРИТЕ ГИЛЗИ – неуспял каубой
КАСТА ДИВА – проститутка
ПОКО – бандид
ЖИЗЕЛ – прислужница в публичен дом

ПЪРВИ АКТ
Място на действието: Публичен дом в град Балдог (Плешиво куче)
СЦЕНА 1. Стая в долнопробен бардак. На светлината от газена лампа се вижда бедна мебелировка. В средата голямо, разхвърляно легло на което лежи полугола курва. До нея на стол каубой в бели долни гащи сипва евтино уиски във водна чаша и я подава на видимо недоволната жена.

ЛОРЕНЦО ТРИТЕ ГИЛЗИ:
- Да вдигнем тост – опитва да се чукне с чашата на проститутката, която не проявява интерес.

КАСТА ДИВА:
- Защо просто не се напиеш като всеки порядъчен боклук?

ЛОРЕНЦО:
- Защото знам. Какво знам ли? Знам, че ще дойдеш с мен и ще ме обикнеш.

КАСТА:
- И кое те кара да мислиш така, когато пищова ти е по-голям от пишката? - хили се като изпива на една глътка чашата и изпада в меланхолия – Времето ти свърши скъпи. Имаш ли още пари?

ЛОРЕНЦО:
- Знам, че има нещо в теб, което дори ти самата не подозираш, че притежаваш. Но аз ще ти го покажа и ти ще си ми благодарна.

КАСТА:
- Това, което го нямам, го нямаш и ти, драги. Трябват ми долари – поглежда го втренчено – пари, зелено. И тогава ще замина за Фресно. Там има такива джентълмени – гледа замечтано и върти кичур от немитата си коса.

ЛОРЕНЦО:
- За това ли мечтаеш? Да свършват в теб разни мазни типове, а като остарееш да свършиш ти в калта с прерязано гърло!?

КАСТА:
- А ти какво ми предлагаш, скъпи? Да доя крави и да бъркам във вулвите им, за да израждам телета…?

ЛОРЕНЦО:
- Предлагам ти себе си, глупачке!

Захвърля ядно празната бутилка, която се пръска в стената. В тоя момент прозорецът се отваря и в стаята нахълтва прашен, потен и вонящ на текила бандит. Лоренцо понечва да извади револвера си, но новодошлия лесно го надвива и с един удар го изпраща на пода в несвяст.


СЦЕНА 2:
Същата бедна стая. Лоренцо е завързан като яре за дървен стълб, служещ за подпора. Устата му е омотана с мазен парцал за да не може да вика. На леглото Поко (Бандита) грубо обладава Каста, която усеща, че скоро ще предаде професионалната си чест и ще свърши бурно под вонящото, арогантно тяло. Поко увеличава темпото и хваща курвата за гърлото. Докато я души изпразва топките си с няколко бурни тласъци в омекналото ѝ тяло и спира точно преди тя да изпита оргазъм. Жената мучи в задушаващата хватка на грубияна, Поко реве, освобождавайки напрежението, а горкия Лоренцо се измъчва от гледката на поруганите си чувства и се върти в агония, опитвайки се да се отскубне от грубото въже.

ПОКО:
- Хубаво ли ти е, курво? Изпразни ли се а?

КАСТА:
- Продължавай, мръснико, блъскай, не спирай! Ах, искам да свърша!

Поко прекъсва акта и се отделя от потното тяло на Каста.

ПОКО:
- Но Поко е джентълмен. Той не мъчи, не насилва, не желае лошото на добрите момичета, които с отвращение изкарват прехраната си, отдавайки плът на всеки недостоен мерзавец. Затова ще те оставя на погледа на тоя хубавец.

ЛОРЕНЦО (със завързана уста):
- Сте те убия, мръсник,… сте те одера зив … ммм … само да ми паднес … мъртъв си!

ПОКО:
- Плъх ли има в стаята? Цвърчене ли чух!? А, тоя ли бил фъфлел? И как ще ме одереш, като дори не можеш да ме оплюеш? Не ти ли хареса безплатното представление? Не се ли изпразни вече, защото курвата неможа, или бъркам (обръща се към Каста, която все още стене и се самозадоволява за да свърши).

ЛОРЕНЦО (през вързаната си уста):
- Засто не ме отвързес, да видим, кой е по-бръз … мръснико!!? Сте те надупца като Сайърс Рок със сес курсума преди да успеес да си обуес гастите…

КАСТА (отпуснато, вече свършила):
- Но ти си велик, Поко. От къде извади тоя патлак, цял рязан Уинчестер (оглежда мъжеството на Поко, което отново заема нападателен вид) Пъхай го големецо, кобура ми го очаква…

Последва нов бурен акт на полово освобождаване, при който курвата е яхнала разбойника и го язди необуздано, като на родео. Сега тя свършва първа и Поко я обръща за да задоволи и той безкрайния си нагон. Лоренцо се е облещил без да мърда и за свой ужас усеща, че се е надървил зверски от гледката, на която е принуден да бъде свидетел. Тримата свършват заедно сред пръски пот, сперма, сълзи и всякакви други телесни течности. Сцената завършва с отпуснатите тела на Каста и Поко и отчаяния Лоренцо, който счита оргазма си за предателство спрямо любовта му.


СЦЕНА №3

КАСТА:
- Кога заминаваме? Не мога да седя повече в тоя пущинак, жребецо мой…?

Обгръща проснатия разбойник, който пуши от лулата на Лоренцо и лежи уморен от бурната любов.

ПОКО:
- Остави ме да поспя, после ще те изшибам още веднъж и след това ще реша.

КАСТА:
- Хей, ти не беше ли извън закона, любовнико мой – усмихва се предателски на Лоренцо за да го дразни и похотливо хваща омекналия чеп на Поко.

ПОКО:
- Може да съм извън закона, но ако продължаваш така след малко ще бъда вътре в теб.

Каста изведнъж става сериозна и се отдръпва от Поко.

КАСТА:
- А какво ще правим с тоя? Обзалагам се, че веднага ще ни предаде на шериф Джими. Искам да го убиеш!

ПОКО:
- Ама той не е ли още умрял? Мисля да го оставим така, докато съвсем се вмирише.

КАСТА:
- Ако не го убиеш не се надявай да се празниш повече в мен. – отдръпва се още повече от бандита, който отново се е надървил – И без това се прежулих до кръв, ето виж – показва си срамните части, без особено да се срамува.

ПОКО:
- Искам да те шибам, кучко! – Вади пищова си и стреля в тялото на безразличния Лоренцо – Сега вече мога да ти го набия…

Поко се качва върху Каста, която с нежелание поема отново розовия му чеп във вулвата си. Следва акт, а на пода Лоренцо лежи безжизнено.


СЦЕНА 4

ЖИЗЕЛ:
- Искаш ли да ти го смуча? За теб ще бъде безплатно.

ЛОРЕНЦО ТРИТЕ ГИЛЗИ:
- Благодаря ти, Жизел, но сега искам кон.

Момичето с големия лилав белег на лявата буза е влязла да чисти стаята от телесните течности и е открила завързания Лоренцо припаднал. За негово щастие се оказва, че куршумът на Поко е заседнал в Библията, която носи винаги в себе си и не е успял да го нарани сериозно. Жизел го е развързала, изляла е кофата с вода и го е свестила. Тя отдавна изпитва чувства към младия мъж, но заради огромния си белег не му ги разкрива.

ЖИЗЕЛ:
- Ако ме изчакаш ще открадна един от фермата на Франциско-конфесионера и ще ти го доведа.

ЛОРЕНЦО:
- Добре, но аз немога да платя за стаята и ще те чакам в изоставения хамбар на Тоци.

Жизел поглежда многозначително обекта на чувствата си и излиза.

Следва сцена на любовен акт в сеното на изоставения хамбар, където Лоренцо обладава набързо Жизел в знак на благодарност затова, че го е свестила и му е довела оседлан кон. Освен това белязаната му е донесла кърпа с малко провизии и манерка вода за из път.

Следва яздене през прериите към каньона „Краставата котка ( Тод кат), в чиято посока са видели да се отдалечават Поко и Каста Дива. Нощта е тъмна, гореща и самотна. Лоренцо пришпорва коня нетърпелив да отмъсти за поруганите си чувства и да поиска обяснение за отхвърлената си любов.

СЦЕНА 5

Каньона Тод тат е пуст и прашен. Дори нощта не може да разреди жегата и всичко живо се е изпокрило в дупки на съмнителна прохлада. До един загасващ огън с остатъци от скромна вечеря Поко спи непробудно. До него на изсъхнало дърво е вързана Каста, за да не ѝ хрумне да избяга или да извърши някоя друга глупост.
Двата коня стоят унило един до друг и не успяват да изгонят мухите с проскубаните си опашки.

Тихо е.

Единствената светлина се процежда от полуизгасналите въглени и звездния светлик, но и тя не може да прогони страшилищата на тъмнината.

Каста чува петлето на револвер, вдига глава и вижда Лоренцо Трите Гилзи по чорапи с ботуши в лявата си ръка насочил своя Смит ен Уесън към спящия Поко. Всички очакват Каста да се ужаси, или най-малкото да изпадне във въпросителни относно възкресението на отхвърления ухажор, но Лоренцо с бърз жест ѝ показва да мълчи и тя изпада отново в обичайната си меланхолия.
Единият от конете изпръхтява, Поко се размърдва, ругаейки на сън и това определя набързо съдбата му. Изстрелът от револвера отеква като прокобен камбанен звън, огласящ кончината на един злодей, за който никой няма да заплаче.

ЛОРЕНЦО:
- Хайде сега чукай, мръснико. Еби се с женските дяволи в пъкъла, шибай таласъми и караконджули и дано някой тлъст трол ти го набие в ада! Ха, ха!

Отвързва Каста, която имитира нездрав интерес към него и му се хвърля на врата, опасявайки се, че и с нея може да се случи онова, което стана с Поко.

КАСТА:
- Охо, ти си можел и да стреляш, хубавецо – хваща го за чатала и обхваща мъжеството му през групия вълнен плат на панталона – и пишката ти е пораснала, как го правиш това!?

ЛОРЕНЦО:
- Мислех, че тъжиш за своя жребец.

КАСТА:
- За тоя ли мръсник? Дето ме завърза като жертвено агне и бе готов да се гаври с мен до припадък!? И аз да тъжа за него? Да гние в ада, дано!

Каста отива до трупа на Поко и се изплюва върху него – Виж какво има тук – бърка в кожената торба на престъпника и изважда наръч долари – пари! Сега всичките са наши!

Очите на Лоренцо проблясват като на дявол пред разпален казан. От устата му се изтръгва възторжен вик на победа и задоволство пред вида на цялото това богатство. Грабва Каста и започват да танцуват лудо около трупа на Поко, като разхвърлят банкноти наоколо.

Двата коня се подплашват от настъпилата вакханалия и избягват надалеко.

СЦЕНА 6

Пустинна местност. Високи кактуси стоят на стража. Лек вятър разнася ходещи тръни и внася свежест в нощта.
Осеяно със звезди небе очертава скалистите ръбове на хоризонта. На везано мексиканско пончо влюбената двойка обнадеждено се съвкупява. Мъжът е подкарал жената и бурно я шиба кучешката. Тя стене леко пресилено и имитира седмия си оргазъм.

До тях три ездитни коня са неми свидетели на любовния акт.

ЛОРЕНЦО:
- Казах ти, че ще си моя. И ето, че си… тялото ти е толкова меко, толкова топло, а задника му така ме въодушевява, че отново ще се изпразня – увеличава темпото доволния любовник, готов за пореден път да изпразни тестисите си в така желаното място.

КАСТА:
- Продължавай, шибай ме животно. Седми път се празня и пак ще го сторя! Ах! Какъв си голям, огромен!... Така ме изпълваш… Ох, свършвам! М…м (след „оргазма“) Така, дай сега да те яхна, жребецо – Каста се завърта и просва започващия да губя свяст от удоволствие Лоренцо. Качва се върху него и започва да върти задника си по един умопомрачителен начин.

КАСТА:
- Хубаво ми е, дано и на теб да ти е толкова хубаво, да! – обръща погледа си и без да спира движенията търси торбата с пари, която чинно си лежи до постелята им – толкова много ще те обичам, че ще се изпразниш като гърмяща змия в съсел отровата си!

ЛОРЕНЦО:
- Обичаш ли ме? Кажи пак, че ме обичаш, мила! Кажи, че ще дойдеш с мен, ще станеш стопанка на фермата ми, ще си родим деца… Да, да усещам любовта ти!! – започва да подбелва очи и казва омаян в последен предоргазмен вопъл – ще те науча да доиш крави, ще видиш, че никак не е трудно…

Като го вижда, че скоро ще свърши Каста изважда дълга стоманена фиба от косата си и с едно рязко движение я забива в сънната му артерия. Лоренцо се изпразва мощно, спермата му блика като гейзер и кървавата струя се смесва с нея върху тялото на проститутката.

В тоя момент откъм скалите се чува злокобен бухал, а Каста размесва кръв и сперма по демоничното си лице. Смее се злокобно:

КАСТА:
- Казах ти, че няма да доя крави, хубавецо. Каста може да дои надървени чепове и да изцежда и последния долар на собствениците им.

ФИНАЛНА СЦЕНА

Каста Дива язди в каньона Тод кат. На лицето ѝ е изписано демонично удоволствие. Отстрани на седлото е завързана голямата торба с долари. Зад гърба ѝ хоризонта се обагря в кървав изгрев. Коня послушно я носи към лек и весел живот сред лукс и забавления когато с глух удар от гърдите ѝ се показва острие на индианска стрела. Лицето ѝ се изпразва от предишното задоволство и придобива учудено и невярващо изражение.
След това безжизненото ѝ тяло пада от седлото.

Кадъра се премества върху белязаното лице на Жизел с лък във все още изпънатата ѝ лява ръка. Белега ѝ свети странно на сутрешното зарево. Белязаната отпуска ръката си, прибира лъка във везан индиански калъф и спокойно обръща коня си назад.

КРАЙ.