автор: rygit

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще видиш на живо, че казаното от мен за него не са само празни суперлативи. Ще видиш как Томи всъщност е много, много хубав човек. Ама иначе и той си е малко като мен.
- Какъв?
- Особняк!
- Особняк ли? Защо? И как по-точно?
- По-точно, хората сборват доброто със злото. Да речем Любовта срещу Омразата. А пък при него се получи единоборство между Любовта и Обичта
- Виж ти! Не ми ясна тази борба. Да не би да е отново някакво си твое ПИ!
- Нещо такова да! ПИ във формата на световно класическия Любовен триъгълник!
- Любовният Триъгълник?! За тишина в залата ще помоля! – вдигам двете си ръце нагоре аз - Нова тема наш бай Курти ще поема…
- Не е нова! Аз нали на времето ти бях обещал да си помисля за Любовните триъгълници.
- Вярно! Обеща! Ма после бая и твърде дълго си и замълча.
- Така си е! Но да ти кажа сторих го аз това мислене. И вече даже имам що годе теоретична концепция по въпроса. Е! Има още какво да се доизкусурява по нея… Амааа… Почти е готова…
- Ама казваш може и да и натамяняваш това онова в движение на концепцията…
- Нещо такова да! Както като студент. Дето не си си изчел всичките въпроси от конспекта. И на изпита дето си ги уйдордисваш понякога нещата…
- Ахааа…! Подготвил си се казваш… За изпит? Ама до някъде!
- Така си е. Подготвих се. И то сериозно… Но все пак донакъде…
- А такааа…! Ха сега да ми паднеш пък ти на мен. Аз да те поизпитвам малко. Все ти на професор се правиш…
- Може. Не възразявам – усмихва ми се бай Курти - Почвай да питаш. Че да видим какво ще се получи с уйдордисването.
- Добре започвам! Кажете моля Ви колега, къде в тази класика с онзи особения Любовен триъгълник Вие я виждате Любовта? Нали колега за него и за нея Сте работили във Вашата прословута дисертация.
- Точно така – за него Триъгълника. И за нея Любовта разсъждавах…!
- Че къде колега там в онова триъгълното пространство е борбата между Любовта и Обичта? Би ми било интересно от академична гледна точка, да ме осветлите колега по въпроса. Особено и по-конкретно за триъгълния случай на лицето Томи?
- Нямате проблем колега - веднага подхваща шегата ми бай Курти - Но щом от този ракурс на триъгълност ще разглеждаме нещата… То тогава ще се наложи малко по-силно и малко по-насочено да включа слънчевите светлинки на триъгълното Ви мислене колега.
- Ехаа! – пляскам на момента с ръце аз - Триъгълно мислене ли? За такова аз не знам. За квадратна глава съм чувал… Ама за триъгълно мисленеее… - и започвам да се вайкам, но като го виждам как важнически вдига рамене, смирено навеждам глава и го подканям – Добре, добре, колега! Готов съм за уйдордисаната ви концептуалност! Включвайте ги тогава тези Вашите триъгълни осветления!
- Благодаря за така предоставената ми възможност колега… - продължава в същия стил бай Курти, но после отведнъж спира да театралничи и подхваща по-сериозно - Виж сега Младеж… Всяка една любовна връзка, в много от случаите, започва най-често от момента, в който само единият е влюбен.
- Добре! Като за начало приемаме варианта… Че влюбването в мига първи е едностранно… Или е едностранен акт! И?
- И! В началото емоцията си е само от първо лице единствено число. Дето му казваме - Аз съм.
- Така си е! Но пък страшно готино е, ако в моментът един такъв звънчев „Аз съм“ се превърне изневиделица в един по-така Дует слънчев. И то от емоцията трептяща в сърцето му едно… Премине в емоции туптящи най-малко две. И то от порядъкът на не какъв да е! А именно в акорд резонансен на спрежението Ние сме. Което точно си еее… Множественото число на Лицето второ. И то от хубаво по-хубаво ще да е ако преходът от Аз съм в Ние сме - се случи във време кратко. И то от скоро по-скоро… - започвам аз някаква си римувана импровизация, но той ме прекъсва.
- Именно! Млади ми поете! Римувка хубава тук ти сплете. Но твърде е тя далече. Че дори и извън е доста от темите от нас подети. Щото ако помните колега лириката Ви бе за влюбените състояния.
- Ми то ние, не ли за тях да си говорим? Тука и сега?!
- Не точно! – подсмихва ми се стареца и ми връща жеста със римуването - Щото тук думанката нашата една… е не за друго… А за триъгълниците във Любовта. Пък то триъгълниците… Те по-скоро се появяват в казионно-сериозните… Или още в официозно-брачните връзки. И там май в повечето случаи нещата са силно подчинени не толкова на момента звънчев! Или пък на лъчът любовно слънчев!
- Ми на какво? – питам учудено, а бай ми Курти от онази гладката водна повърхност на фееричната поезията без никакво предупреждение ме приземява в твърдия коловоз на досадната проза - с думите:
- По-скоро Младеж, тези неща, за които аз говоря… Те са по-подвластни на дълбоките колебания във времето.
- Колебанията във времето ли? Яяя?- и му правя традиционния наш реверанс, допълвайки - Или по-така казано? – при което той на момента реагира с усмивка на лице и отговаря:
- Или като примерно например… Всяка семейна Обич е подложена на динамично потъващо-изплуващи, двустранно-едностранни, компромисни взаимоотношения.
- Ахааа…! Плаващо едностранно-двустранни? Бреййй! Това ли ти е то точното казване. Бреййй!
- Това!
- Ама то много потъващо-абстрактни са ти визии за семейния живот бе колега Курти? Не мислите ли?
- Мисля си аз амааа… - клати многозначително глава стареца - На мен Младеж нещо съвсем друго около Любовните триъгълници по принцип ми е много по-интересно.
- Казвай да го чуя това интересното! Стига и то да не е толкова колебаещо в потъването си. !
- Ами например, че когато човек е изправен пред две злини… Той чрез Директната си Интуиция, се опитва да избере по-малката.
- Ееее! – шумно изпускам въздух през устата си и се правя на дълбоко възмутен - Нищо не ми каза ти сега! Това последното… някаква Архимедова Еврика за разплисканата му от ваната топла вода ли беше. Или реторичен проблясък, че колелото когато се търкаля всъщност се върти?
- Ами да! Всъщност исках да кажа, че когато иде реч за злини освен, че човек избира по-малката, то той почти никога не пропуска възможността, да се отърве от по-голямата.
- Айде още една галактико-космическа Еврика?! – свъсвам вежди аз и започвам театрално да откровенича - Да ти призная Бай Курти оставам разочарован.
- От какво?
- Очаквах повече засуканост. Особено пък точно в така шумно декларираните ти заявки за концепции около Любовните триъгълници. Ама до тук само едни семпли разсъждения чувам.
- Че какво ми е на разсъжденията?
- Ами много нормално си е то това, за което ти сега тука ми говориш! Я се стегни. И ми кажи нещо по-така. Нещо по твоему. Нещо по-засукано. Нещо по ала-академично - започвам да го нахъсвам аз и отново влизам в ролята си на професора - Разяснете ми нещо по не разбираемо колега Кръстословица. Или ако нямате възможността да ми го разясните… То тогава ми го представете като конкретен случай колега.
- Именно! Нормално, обикновено и тривиално разбираемо си е всичко. Но само за злините! – заглежда се отново той, както си прави по принцип, без изобщо да обръща внимание на моите язвителни закачки и продължава - Но пък виж! Обраното никак не е толкова нормално господин професор. Нито пък е толкова обикновено разбираемо. И е даже и повече от на обратно засукано.
- Кое, кога или какво, като за обратно посукване имате Вие колега в предвид? Когато Любовта е на срещуположния ъгъл на Доброто в триъгълника… Или когато Любовта е на прилежащия му ъгъл? Или може би ако е някъде около правите ъгли на височината в триъгълника?
- Сега не става въпрос за прилежание и срещуположност…
- Ми за кое?
- За това и за тогава Младеж, когато си изправен пред две добрини… Или пък пред две хубавости! Както и пред две Любови – отсича стареца и изведнъж отново потъва в някакво моментно вглъбение, явно търсейки допълнителни аргументи за уйдордисване по темата.
- Така и? Ама казвай де! Къде се отнесе пак? - пресиращо го подканвам аз, а той едва ли не се стряска и продължава отведнъж:
- Та тогава пак по интуиция се опитваш да избереш по-силната добрина. Или по-голямата хубавост. Или по-голямата Любов нооо… – с едно дълго „о“ моя събеседник отново пропада някъде в спираловидните си замислесности, секунда след което ме поглежда виновно и с детинска безпомощност пита ни в клин ни в ръкав - Нали така?
- Ха! И какво е сега това: „Нали така“? Бай Курти - ти какво?! Като си мислиш нещо си на ум да не си въобразяваш, че аз мога да го чуя?
- То вярно, че няма как да ми чуеш мислите… Виж сега Младеж. За разлика от примера с лошото, хората не винаги се опитват да се отърват от по-малката и по-слабата добрина. Когато имат такъв двустранен избор ми е мисълта – завършва си мисълта той и ми се усмихва бодро, бодро.
- И какво от това?
- Ама как какво от това? – повече от победоносно пита той - Явно на много хора попаднали в такива изборни дилеми както беше при Томи… Им е повече от трудно да се разделят...
- Да се разделят ли?- прекъсвам го аз - С какво?
- С някое от онези си по-малки добри неща.
- Ахааа…! И?
- И поради тази пустата им алчност към добротата и любовта… Всеки простосмъртен подсъзнателно се опитват да носи две добрини или две Любови под една мишница.
- Ахааа… Ясно! Пък те понеже Любовите са топчести растения като дините. И това упражнение при хората с по-скромни душевни мишници им се явява трудничко – опитвам се със закачка да му вляза в мисълта и подпитвам – Така ли? – и като виждам, как той доволно ми кима с глава отново питам – Добре! Ама това сега аз как да го свържа с Любовта на твоя Томи. Или с пък Любовните триъгълници, като триъгълно любовно явление от световен порядък??
- Именно! – повдига показалец пред носа си бай Курти и отново отсвирвайки с неглиже усмивка последния ми въпрос мъдро заключава - Мисля си още Младеж, как точно това понякога е точната предпоставка за образуването му.
- На кое? – питам глуповато аз, но го виждам как ми прави триъгълник с пръстите на двете си ръце и тутакси ми хрумва нова закачка - Ама я чакай, чакай! Я, е остави тази твоята предпоставка сега!
- Защо?
- Как защо? Защото нали там при триъгълниците я няма Архимедовата константа? И мен изведнъж в този момент, когато ми направи това триъгълниче с пръстите си ме заинтересува нещо друго… Ама много дълбоко ма заинтересува…
- Какво друго дълбоко? Щото ние нали за Любовните триъгълници си говорим сега…
- Така така… Ама мен само преди миг ме прониза друг един въпрос… - млъквам за момент и го поглеждам лукаво.
- Давай го да го чуя този мигновен въпрос Младеж! – моли в повелително наклонение стареца, а аз отново започвам да важнича, като професор пред студентска аудитория и питам.
- Я ми кажете колега Кръстословица, чрез кое именно действие… Или чрез коя компонента на Любовния триъгълник Вие бихте получили Любовта? Чрез синуса от мозъчните мишници на алчния за добрини човек ли? Или чрез лимесът от самите добрини?
- Неее… Мишците душевни нямата нищо общо тук. Съвсем по друг начин стоят нещата в Любовните триъгълници…
- Тъй лиии…? Ахааа… ! Не е казваш като при Любовта в сферите. Или пък както ми обясняваше там за Паисий и Томи дето били някъде си по различните височини на овалите в потоците от хълмисто време.
- Не! Не е!
- Ахаа. Ясно! Не било! - усмихвам му се аз, но ми хрумва нова глупост и отново го подкачам, уж опитвайки се да гадая на глас - Ааа… да не би да е от това, че котангесът от правия ъгъл в тъпоъгълния триъгълник пак да прави Любов? Или пък косинусът от тъпия ъгъл в остроъгълния триъгълник да прави Обич? Също както твърдеше, че това нещо го прави Пи в окръжността? А бай Курти?
- Да бе как така?! Я и ти! Младеж! Какви ми ги говориш ти сега!? Прав ъгъл в тъпоъгълен триъгълник. И тъп ъгъл в остроъгълен триъгълник. Няма такова нещо. Пък и от къде на къде в триъгълниците Пи? Няма Пи в Триъгълниците.
- Ми тогава? От къде тази Любов в триъгълника? Щото от така изнесените от Вас колега разсъждения… На мен друг начин за получаване на Любов в геометрията освен Пи не се досещам… Щото пък тя Геометричната Любов нали според изказването на Архимед била теорема нуждаеща се от ежедневно доказване… Пък на мен честно казано други доказателства не ми идват на ум.
- Да но на мен ми идват. Защото има едни други константности, които достатъчно много доближават Триъгълникът като геометрична фигура до любовните взаимоотношения и още и до обичните битиета на хората.
- Ха така! Да си додем казваш на константната думата. И кои са тез константости? Като примерно например?
- Като примерно например в триъгълниците винаги има по три ъгъла. И по три страни. И три върха има също. Което е много близко до Любовта като ситуация в същността си.
- Ахаа…! Е! И аз пък какво ли питам?! Сега изведнъж Любовта от емоционална диня под душевната мишница на влюбения се превърна в същностна ситуация.
- Амиии… - вдига рамене бай Курти.
- Ама да де! И аз какво ли съм се разумувал… То основното съдържимо в динята нали си е водата. Пък и нали според онзи Метача, Водата си приличаше много с Любовта! И че и при нея имаше някой константни закономерности. Като например че водата е мокра.
- Браво Младеж! Именно чрез точно тази си несвойствена константност…И именно чрез това, че водата е мокра… Именно там е и допирната й точка на водата до Любовните триъгълници?! Нали така?
- Не Ви разбирам колега. Нищо че в момента съм в ролята на професора. Наистина не Ви разбирам.
- Е как де господин професоре… - поглеждаме почти учудено бай Курти – Елементарно е! Имаме трима човека. Примерно два мъжки водородни атома „H“ и един женски кислороден „O“. Или обратното два женски „Н“ с един мъжки „О“. В следствие на което се получава световно известно H2O. И хоп появява се онзи любовен триптих с три точки във всеки връх. И то обгърнат от втечнени емоции и чувства като Любов Обич и особено влажно внимание.
- И какво сега!? Май без време подмокрихме Любовния триъгълник?
- Именно! – усмихва ми се утвърдително бай Курти.
- Това – ясно! Че ще ми кажеш – именно – подкачам го аз- Ама като го няма Лудолфовото число...! Къде му е толкова интересното? И къде е това в триъгълника, което му е близкото до Любовта? Щото ти нали започна да говориш в началото за Томи. И за най-голямата му любов в живота? Близкото в цялата тази ситуация тук - кое е?
- Е как кое му е близкото. Близкото е че тук отново имаме Парадокс на Интуицията.
- Е!Е!Е! То и това според всичко, което сме си говорили с теб също е ясно! Ама къде го той-парадокса бай Курти? Парадокса не го виждам аз.
- Парадокса е как е публична тайна, че любовните триъгълници са повсеместно заклеймявани. Като най-коварните! Най-неприятните! И най-разтърсващите човешки взаимоотношения. И още като най-вредящи на Любовта на едно семейство. Всичко е толкова многократно компрометирано, коментирано и безкрайно и досадно тиражирано!
- И защо и как пък тук парадокс да има? Е това ми обясни!
- Така де! Защото то това за Любовния триъгълник е само коментирано. И тиражирано. Но май е и доста умишлено и доста църковно дерижирано. Поне относно компрометирането му.
- Къде там! – питам аз саркастично и демонстративно се оглеждам наоколо.
- Дали е само проблем? Или има и друга страна, която умишлено и целенасочено се пропуска. Имам в предвид с тази масова нагласа. Че уж всичко е много мокро, вредно, безкрайно неприятно и болезнено разкъсващо.
- А то как е според теб?
- Някак си по инак е според мен сякаш! Защото остава открит един много важен въпрос.
- И той е? Колко е мокра средата на Любовните триъгълници ли?
- Не! Друго е! Интересното е как и защо непрестанно и повсеместно се срещат тези триъгълници по земята? И как и защо някой семейства дълги години остават стабилни въпреки съществуването му. И още самото му многобройно наличие в световен мащаб е интересно. Че въпроса ми е това не е ли всъщност в следствие именно на една друга причина? А не на разюздана виновност от страна на този или на онзи?
- Тъй! Тъй! И коя е тя? Таз другата причина?
- Ами например причината, че точно триъгълника като формация от точки и отсечки е най-стабилната двумерна фигура изучавана в Евклидовата геометрията.
- Айде пак при пра дядо ми Евклид ме прати! Добре! Ма чакай! Най-стабилната ли каза? Това пък за триъгълника аз за пръв път го чувам.
- Ти за пръв път го чуваш, но не и аз. И си е точно така.
- Добре даже и да приема казаното като вярно… Това за стабилността може и да е истина. Може и да е валидно. Но за геометрията. Защото имено тя се занимава с фигури, а не с човешки взаимоотношения. Още по-малко пък конкретно със семейни или партньорски.
- Дааа… – отново небрежно пропуска бай Курти покрай ушите си моята забележка все едно нищо не съм му казал, продължава да си умува на глас – Младеж представи си например, че си си направил триъгълник от летвички. Представи ли си го? – пита той, поглеждайки към мен с усмивка и продължава в привичния си за него непокистов тон – Ако си успял с представянето, после си представи още и как ги свързваш с подвижни снадки… Тези летвички по върховете… Нещо да речем, като подобно на старите дърводелски сгъваеми метри. Знаеш ли ги?
- Да! Знам ги! Чичото на баща ми има такъв. И за нищо на света не иска да чуе за ролетка – отговарям му аз и го виждам, как той с палците и показалците на двете си ръце прави пред очите ми триъгълник – Добре виждам ти фигурката. Даже и си го представих. Че дори и ги свързах подвижно тези твои летвички. И какво?
- Ами помисли! – почти ми заповядва стареца, а на лицето му грейва усмивка на млад откривател пред поредното велико откритие – От който и ъгъл или страна да подбутнеш един такъв подвижно свързан триъгълник - и демонстративно започва да криви пръсти във въздуха, продължавайки с обясненията - той променя формата и комбинацията на ъглите си. Разбра ли ме?
- Да! Така! И?
- Не „И“ а, Но!
- Добре „Но“! И какво но?
- Но и същевременно винаги си остава триъгълник. Нали така?
- Нали така! – усмихвам му се и аз – И после?
- И после има също – да! Защото колкото и както и да променяш дължината на трите летвички, свържеш ли ги във фигура - то тя винаги ще си бъде триъгълник.
- Еее…! Ама то и това е от ясно по-ясно. Няма как с три летвички да направиш четририъгълник или петоъгълник. Още по малко пък кръг. Айде сега – възнегодувам аз - Това си е кръстословица за предучилищната. И сина ще реши една такава твоя семантична гатанка. Само дето не виждам до момента къде всъщност е парадокса? Още по-малко пък къде е скрита Любовта.
- Та с две думиии… – отново с разсеяно поклащане на главата старецът пропуска моите забележки и продължава да си философства - Промените в параметрите на съставните му части, не са в състояние по никакъв начин да променят изконните правила и закони, на които тази фигура се подчинява в геометрията.
- Тъй! И какво от туй? – питам аз и се оглеждам нехайно, опитвайки се да имитирам неговата творческа разсеяност – Това какво касае семейната чест? Любовта? Томи? И константите?
- Как какво? Мисля си, как това е същото и при човешките взаимоотношения. Особено ако тези отношения са затворени между трима човека.
- Че какво пък винаги да им е същото? - продължавам упорито да се правя на инфант от занималнята в трети клас аз.
- Ами виж сега Младеж! – подхваща отново стареца явно засегнат от това, че толкова дълго ми говори, а все още остава неразбран - Винаги сборът от трите ъгъла, в който и да е триъгълник е равен на 180 градуса.
- Така! Съгласих се! И после!
- При което ако си попаднал в Любовен триъгълник - ти винаги си в единия ъгъл. А другите две персони са в другите два. И в зависимост от това какъв е ъгълът на собственото ти отношение към самия тебе си... И разбира се какъв е ъгълът на отношението ти към другите двама… Съответно триъгълниците биват тъпоъгълни, остроъгълни, правоъгълни, разностранни, равнобедрени илиии…
- Да де… Или равностранни – допълвам го аз, прекъсвайки обстойно обстоятелствените му доводи и продължавам с моето кратко - Яснооо!
- Именно - ясно! Та точно там около вида и ъглите на съответния специфичен триъгълник, започва огромната проблема на човешката дилема? – имитира той моите моменти стихоплетни изблици и ме поглежда хитричко, а аз се опитвам да не му оставам длъжен:
- Ахаа… И какво казваш ти сега? Попаднеш ли в такъв Любовен триъгълник… Голямо двоумене пада – а бай Курти? Стоиш си и се чудиш към кой човек с какъв ъгъл на отношение да се отнасяш. Тъп, прав или остър?
- Именно! Ама май не е само двоумене. Ми си е по-скоро чисто триумене.
- Що пък три? Нали във всеки триъгълник освен твоя личен ъгъл винаги и всякога имало само още по два?
- Именно – да! За триъгълника те са само още два. Но това е в триъгълника извън тебе. А за оня вътре в тебе си…
- Какво за вътре в мене си?
- Как какво? В такива ситуации човек започва да се бори, за това да не бъде разкъсан от разнопосочността, в която го разпъват желанията на разума, сърцето и душата му. Които пък от своя страна образуват един друг вътрешен триъгълник - точна проекция на онзи външния.
- Ахаа! Ясно! Пак опряхме до мокрото. Орел, рак и щука от вътре?! Щука, рак и орел от вън!? Така ли? А бай Курти?
- Именно! Или по друг начин казано Тупиков кръстопът.
- Е!Е!Е! Хайде сега пак - ново деайсе! Как пък така?! Дего като логика триъгълника Де го кръстопътя. И още повече пък хем тупиков, хем кръстопът?
- Е ти на Т образно кръстовище не си ли попадал?
- Попадал съм. Но изобщо не виждам връзката. За Томи и Любовния триъгълник си говорим. Нали не си забравил? Не се препираме тук двамата за трафика на петолъчката около Сливен.
- Разбира се че не съм забравил – вдига учудено рамене моя събеседник – И да! Има връзка!
- Добре де! Има та има! Дай я да я видя!
- Давам ти я! Идваш си значи Младеж от някъде по главен път. И изведнъж опаляяя… А тя посоката направо я няма. Ама никаква я няма. Можеш да завиеш само на ляво, или надясно.
- Така де! Нали казахме не е триъгълник – тупик кръстовище е! И какво от това?
- Е как какво от това? Ако приемем, че посоката от която идваш е тази на трезвия ти разум?! В повечето случаи той ще не ще излиза на дилемата на главния път в живота ти. И то попадайки в тупиков кръстопът тооо…
- Иии какво ми пука на мен… – прекъсвам го неджентълменски аз – Или пък какво му пука от това на разума ми?
- Ами за теб не съм сигурен. Но по принцип може би на разума ти му пука от това, че най-характерното при този тип кръстовища е, как едната посока води към Обичта на Душата ти. А другата към Любовта на сърцето ти. Иии… иди че разбери на къде да завиеш. Та Томи явно след като е разбрал за болестта на Гергана е излезнал точно на такъв тупик. Иии… просто е завил там на където му е прошепнало сърцето. Към Любовта на живот му.
- Аха! – почесвам се аз по брадичката, но замисляйки се по-надълбоко сякаш се съгласявам донякъде със стареца и клатя съпричастнически глава - Е така, така… Май това е най-точно казано. Поне за неговата ситуация. И да речем, че е някаква връзка с подхванатата тема. Само че да оставиш майката на трите си деца не просто заради жена... А трайно да оставиш обичта си на страна… И то не за друго - ами заради Любовта. Това точно като се замисля не много хора го правят това. А бай Курти? То вярно! Всеки един от нас изоставя до някъде обичта си към родители брат или сестра, за да се впусне в буйните потоци на Любовта. Мисля си че това последното е в рамките на нормалното. А не точно неговото.
- Именно! Само дето при него ПИ идва от това, че той оставя не дома на родителите си, а собствения… За да се отдаде на Любовта.
- Еее ама то вярно не на коя да е Любов – започвам сякаш да се колебая дали да мина на консесусна позиция, или да продължа да го предизвиквам – Ама ти нали твърдиш, как го е направил за Любовта на живота си. Което вече може да се предполага е съвсем друга работа.
- Именно! И като се има предвид, че когато това е станало…. И как на тяхната възраст… Хе хе хе! – захихиква на момента на глас бай Курти, смопрекъсвайки се – Ама как само прозвуча тази синтагма Младеж – а? Хе, хе, хе! Тяхната възраст! Хе, хе, хе! Особено пък в моята дядовска уста… Хе хе хе – разсмива се този път той, но силно, жлъчно и самокритично и сам се сочи с пръст в гърдите - Ще кажеш, че аз съм на някоя си друга възраст! - после в миг прибира гримасата си тип застаряващ коцкар, усмихва ми се с лъчезарността на млад левент ерген, отиващ към изгората си, поглажда се многозначително по главата и продължава - Та исках да ти кажа Младеж, как на нашата възраст сексът не е главен движещ фактор. Имам в предвид за това в коя посока да завиеш при едно такова кръстовище. И тука има още нещо интересно свързано с триъгълника.
- Кое то?
- Ами нали казахме, как винаги трите ъгъла образуват 180 градуса.
- Така е! Да! И какво?
- Ами виж Младеж! Ха кажи какво се получава ако деформираме триъгълника, натискайки единия ъгъл така, че той да се слее с едната си страна. Която да речем, сме приели за негова основа? - поглежда ме стареца и в мига, в който аз си отварям устата за отговор, той вдига показалец към небето и ме секва с пояснение - Нооо… при изричното условие, че запазим като червени отметки трите точки от трите му върха.
- Ами какво се получвааа…? Какво се получаваа…? – започвам мислено да си представям геометричната му задача и да търся отговора на въпроса му - Получава се права линия или не ! По-скоро отсечка. С три червени точки на нея. Двете са в двата края на отсечката. А едната е някъде между крайните две.
- Именно! – усмихва ми се одобрително бай Курти.
- И какво от това?
- Ами това! Че ако приемем, как ти си тази точка, дето е по средата между крайните двете… И приемем, как искаш да се обърнеш с цяло тяло и лице. И то изцяло към едната точка… Тогава какво става?
- Ами как какво става? Загърбваш изцяло другата.
- Именно! Загърбваш изцяло другата. И няма как едновременно да сте трима човека или три точки в една права. И едновременно с това ти да си обърнат и към двете точки или към двамата човека. Нали така?
- Няма как - да!
- И ако искаш да се обърнеш с лице от точка А към точка Б, която пък е от към гърба ти? Какво правиш ти тогава?
- Ами какво правя? Завъртам се на 180 градуса.
- Ето видя ли, как тези 180 градуса влизат в живота ти. Гледаш ли към единия - изцяло загърбваш другия. Ако пък гледаш към другия, то изцяло загърбваш първия.
- Е то и това си е пределно ясно.
- Вярно че е ясно. А ясно ли ти е, ако не искаш да се връткаш всеки път на тези 180 градуса, какво трябва да направиш?
- Ами да! Трябва да се отместя от тази права на която стоим тримата. И заставам в една друга по-странична точка. И то така, че да мога в един и същи момент да виждам другите двама.
- Именно! Видя ли? Ето точно тогава. И точно така се получава Любовния триъгълник. Защото само когато си в страни от тази семейна права, тогава и само тогава виждаш другите двете точки едновременно. И си мисля точно тука е Парадокса в Интуицията. Как човек, бягайки от онези връткащите се 180 градуса е принуден да си създаде фигурата Любовен триъгълник. В която обаче правилата на трите точки отново и непреодолимо го свързват точно със същите тези 180 градуса. Или по друг начин казано, това за мен означава, че тупик кръстовищата много ми приличат на любовните триъгълници – спира за миг да си поеме дъх стареца, поглежда ме някак си целомъдрено право в очите и продължава - Ама то именно и на ей на товааа… Ей на това най-много му се възхищавам в личен план на Томата. Че е намерил сила да сплеска триъгълника до права линия с три точки. Или това, че е избрал по-силно желаната от него посока в тупик кръстовището на живота си. За това му се възхищавам. А не за това че е оставил жена си. Защото кой съм аз, че да му казвам какво и как да прави? Не, не не! Не съм аз факторът, който ще му бъде съдник, или адвокат-оправдатор. Да речем за това, което като цяло е направил или прави в живота си. И с живота си. Но от друга страна пък точно аз мога да го разбера изцяло.
- Така ли? Изцяло казваш? – питам фиктивно аз защото съзирам, как отново ми се отдава шанс да се позаяждам на темата и питам с провокативен тон – Иии… Как така пък чак изцяло?
- Именно изцяло. Защото аз вече знам, как приоритетите към позитивните ни чувства понякога са подвластни на нещо друго. И то това друго не винаги и не точно е човешкия ни разум.
- Ами?
- Ами в такива случаи ние сме подвластни именно на Парадоксите в Интуицията ни.
- Ахаа… Еее не може ли по-простичко да се каже, как в една дълготрайна връзка на някой хора започва нещо да им липсва.
- Именно! Липсва им! И именно и точно поради това си мисля и друго. Че този тип разпадащи се семейни връзки дължат нестабилността си именно на появата на един строго специфичен Парадокс на Интуицията. И аз него съм го нарекъл ОХД на СС от ТЕД
- И какво значи тази сложна абревиатурна триада на чист български език?
- Това значи Остър Хроничен Дефицит на Семейна Съпричастност предизвикан от Топла Емоционална Недостатъчност.
- Ехааа… Бай Курти това сега ПИ ли е? Или е някаква иновационна диагноза разглеждаща заболеваемост на валенциите при семейните връзки в света?
- Е! Знам ли и аз?! Ама ти Младеж както искаш така го приеми. Може като диагнозова ПИ! Може и като определение за липсата на чистата воля за Любов!
- Ясноо! Определение за Липси някакви си. Ааа… Чакай! Чакай! Воля за Любоов ли каза! Ааа… Не, не, не!
- Какво не? – пита учудено стареца.
- Чакай! Чакай! Чакай сега бай Курти! Ама то нали за Любовта преди време ти каза, че била логически непостроима емоция. Също като числото Пи. Сега какви такива ми ги говориш тука. Какви са тези нови семантични гатанки. И защо изобщо ми ги пробутващ сега? Чиста воля за Любов? Няма според мен такова нещо. Пък и според твоите твърдения и определения си мисля това също е изключено. Може филми такива и да има. Може с воля да се откажеш от любов. Но да си налагаш с воля да обичаш някогооо… Такова нещо няма…
- Ти нали имаш умна машинка. Питай нея.
- Ще я питам Бай Курти! Тъй да знаеш – отговарям аз, вадя си телефона и демонстративно изписвам в браузера Воля за любов, а той се усмихва загадъчно и ме насърчава:
- Добре де! Питай я! И ако има нещо да ми го покажеш ей! Да не го къташ – и докато аз се ровичкам и браузера той си мърмори - Сещам се, че на времето имаше български филм със заглавие Да обичаш на инат. Ама може и нещо за Воля за любов да има вече и сега.
- Мдааа… Има тука някакво стихотворение с подобно заглавие и два колажа.
- Еее… колажите на това светлото едва ли ще ги видя. Я дай стихотворението да го чуем.
- Ето заповядай – подавам му аз телефона, а той се мръщи:
- Е де! Аз мога и без очила да го прочета. Ама сега пипах мезето с мазните пръсти не искам да ти пипам машинката. Давай виж го ти!
- Доообре – отговарям и започвам да му чета - Със някой пред олтар се взимаш. Живееш! Старееш! Живееш! Старееш! Със този някой деца в неволи и радости имаш. Пееш, ядосваш се или се смееш. Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Отбягваш да питаш себе си кое, какво и как? Срамуваш се - дали си с времето във крак?
А времето в съжителството как да проумееш? Питаш човека до теб за съвет. Ох! Уви! Точно сега е тя или той зает! Да, така е! Нещата трябва да вървят напред! Ето, имаш среща в училище за детето в пет! И пак... Живееш! Старееш! Живееш! Старееш! И в миг един установяваш, че не сте двама. А такааа…! Оглеждаш се, другият е тук, но всъщност май го няма! Да, да, да, тялото е пред печката.... Или на дивана. Тук е, но определено вече не сте двама. Това филм ли е? Или драма? Къщата - пълна с вещи! Но всъщност е полу-празна! Куче, рибки, папагал, но няма кой да вика Тате...! Мама...! Всяка личност тук се опитва да е вече авторитетна и донякъде куртоазна! Ежедневно отношение, заучен жест! Целувки сухи... Усмивката дежурна - важна! Понякогааа... от чужда пот влажна! А думите откъм същност са все по-глухи и все по–глухи И от чувство почти изцяло празни, и от нежност все по–кухи и все по-кухи! Оказва се накрая, че само Обич не достига, за да се возим меко и в уют в семейната талига! Макар че човек е до огнището – Стара къща, всичко тя си има… Да, да! Топлина, уют, уважение и обич, но май все нещо не ни достига… Дааа! Не ни достига! Затова и понякога сърцето тръгва само на лов. Зарязва куртоазията, Разума, Душата... Нарушава дори на кардиологията правилата... Сърдито им е, че са се отпуснали и нямат Воля да чуят неговият му Зов...! Зов, довел преди време и Разума, и Душата до огнище и до топлина. Топлина, която с годините и навика превърнали са Любовта във Рутина. Полепнала по Разума и по Душата, Рутина превърнала се Патинà. Патинà като прах върху огледало, пречеща на Душевната ни светлина. Прах във Светлината от блясъка в очите ни любовен, причина е за нов Зов сърдечен. Пък било и той греховен. Зов обърнал гръб на рутинното... Заповядай! Как си? Моля! Зов, нуждаещ се от нещо по-силно – нуждаещ се от Воля. Воля, която да изтрие праха от светлината! Воля, която да разчупи оковите на рутината! Воля, даваща сила на сърдечния ни Зов! Воля! Воля! Воля! Силна Воля за Любов! – завършвам и го поглеждам.
- Ами май нещо такова е да. Е на мен ще ми е трудно чак така да го изразя. Ама горе долу така май стоят нещата. Когато след време се натрупат времената – после се спира и захихиква – Хе хе хе. Май и мен ме хвана ритъма на римата. Ще кажеш че от чужда прозявка се заразих. Ама видя ли, че и друг се е сетил, как има такова ПИ като Воля за Любов.
- Да видях. Може пък някой специално за Томата да го е писал? А бай Курти?
- Еее! Едва ли? Но пък това идва да покаже, че това с триъгълниците е по-скоро повсеместна геометрия… А не както повечето го набеждават за рядко срещано ретроградно явление. И то подлежащо на вписване в червената книга на човешките взаимоотношения.
- Може, може. Аз още не съм го усетил. Само от седем години съм женен.
- Еее нали ти казах. Има време за всичко! Пъъък това, че ти казах че е повсеместна геометрия съвсем не е пък и задължително точно така да стане при вас. Има всякакви възможности. Може пък с твоята съпруга да броите рубинените цифрички на π … докато смъртта ви раздели!
- Може и така нали?
- Може! То триъгълника не винаги, не при всички и не на всяка цена е задължително да се явява основна фигура в живота им, я! Той е само една от малкото възможни ситуации. Аз просто исках да кажа, че си е една природна даденост в човешките взаимоотношения.
- Ахааа Или още по-просто казано казваш, че както любовните сферите така и любовните триъгълници все по хората ходят!
- Именно! И точно поради това на никого нищо човешко не бива да му бъде чуждо! Само защото на него или на другия… Нещо по-така му се е случило… Или нещо по-онака не му се е случило! Или пък му се е случило не точно по този начин, по който и както на самия него или на другите около него им се е искало да му се случи.
- Ясно!
- Ама Младеж ти нали ще дойдеш на кръщенето?
- Определено ще дойда! Защо пък да не видя една жива легенда на старите меломани в България. И ще ми е драго да се запозная с него. А някакви идеи за име на кучето имате ли?
- Не тогава на чашка ще го мислим.
- Добре съгласен! – отговарям аз и си стискаме ръцете.
Седмицата изтича като миг и в петък за моя най-голяма изненада леля Събка ми връчва официална покана за кръщене. Щях направо да падна. Картичка с кученце което държи каишка на която пише „Моля ти се надари ме с ново име“. Вътре има официална покана за мен съпругата ми и за Христомир.
В неделя отиваме.
Носим хрупки за кучета бебета. И една гумена играчка за домашни любимци. Влизаме. Запознавам се с всички присъстващи, с които не съм имал честа да познавам до момента – Тома Спространов и Гергана Лазарова. Тя е в инвалидно столче на колела. И двамата са ми много готини. Изобщо не можеш да кажеш, че са на такава възраст на каквато са всъщност.
Жена ми и дъщерята на Бай Курти веднага си пасват. Явно някак си се чувстват и най-далечни от вълненията на отдавна оформилата се вече компания между Томи Гергана Бай Курти и Внучката. И докато се усетим двете с жена ми се уговарят с Кирчо и с Христо да отидат на цирк. Из онези дни видях че е дошъл в градчето ни. Малките са във възторг от решението на двете жени. Хапват по нещичко на бързо и единия с баба си други я с майка си се отправят към мястото където циркът е опънал шатра. Дори отказаха внучката на бай Курти да ги закара с колата. Малките искали да се разходят. До колкото познавам моя най-вероятно по път да си изкрънка да му купят някое лакомство.
Другите сядаме на масата в кокетната беседка в двора.
И я подкарваме с черпенето.
Съответно Томата и бай Курти започват да разказват за спомените си от ученическите години. И за по късните също. Ще кажеш, че не си седнал на маса със седемдесет и пет годишни старци, ами с онзи беладжии Макс и Мориц. Но явно извадиха и някой неща, който досега не са разказвали. Защото и Внучката му се заливаше от смях. По едно време бай Курти чука по чашата и пита.
- Ама тя каква стана сега? Нали уж кучето щяхме да кръщаваме пък то още име не сме му избрали.
- Вярно е така! – обажда се Томата – Ама и ти си един инат – обръща се радио иконата към домакина. Нищо което ти предлагаме не го искаш.
- Еее… ми то ти ми предлагаш все едни имена… Я на любими твои състави. Я на певци на които си фен. Пък аз искам да е нещо, което да е близко до мен. Ето името на Макс много си му пасна. Щото както казваше тя – погледна бай Курти към внучката си – Любовта на Макс винаги е на позицията Макс. И май ми се иска да е нещо подобно. Нещо което да има отношение към мен. Или пък да може да се противопоставя на злината, която ме е връхлетяла.
- Е ама то не може ей така просто хаотично да си мислим – намесва се Внучката – Трябва да се спрем или на определен кръг имена… И ти да си избираш. Или пък да измислим определена система, чрез която да се подсещаме. Кое име може да изберем. И кое е неподходящо.
- Система ли? То това със системата – добре! Ама каква да е тя? – пита Гергана.
- А не може ли да използваме системата на онзи негов познат от печатницата – обаждам се аз, но се спирам защото не съм сигурен дали всички са посветени в тази част от житието му:
- Метача ли? – питат почти в един глас Томи и Внучката.
- Да! Ахааа… Значи и вие знаете за него?
- За кое? За Проклятието на Дядо Курти от любов за любов и заради любов – пита Внучката.
- Хе! Че то пък кой ли от нас не знае? – обажда се Гергана – И какво по конкретно имаш в предвид? – обръща се любовта на живота на Томи към мен.
- Ами той нали го е посъветвал да обърне Проклятието срещу самото Проклятие – подсказвам аз на свой ред.
- Добре! И какво от това? – пита бай Курти.
- Ами нали част от Проклятието ти е да си говориш с хората чрез ребусите
- Да.
- Така и ще направим. Ние ще ти говорим по твоя начин. Ще ти задаваме ребусни въпроси. А чрез отговорите, които ни даваш ти ще се подсетиш, как да си кръстиш кучето.
- Хитро! Браво Младеж! Давай да ви видя сега колко ви бива като творци на кръстословици. Можеш пък някой от вас като мой познат да ми стане заместник в този занаят – усмихва се той и поглежда към внучката си.
- Ааа ама само в занаята. В Проклятието не искам – маха тя с ръце.
- Така си е! То това неговото Проклятие е по-лошо и от Светата инквизиция – намесва се отново Гергана, гледайки със съжаление към домакина.
- Добре! Давай сега друже ти да ни покажеш, как се справяш с кръстословиците – подхваща го Томи от другата страна на масата - Да видиш когато си от страната на отговорите какво е.
И съответно от трите страни към него започват да валят ребусни въпроси за имена на кучета. Томи пита за име от комикс издаван от френската комунистическа партия. Гергана – за име на куче от анимационен филм на Дисни. Внучката – за име на куче от филм на Холиуд. Бай Курти на някой въпроси успяваше да отговори. На други се затрудняваше. Друго ако не поне стана весело. В един момент Внучката го пита:
- Име на куче станало в световен мащаб нарицателно за преданост?
- Хачико от гара Шибуя – без да се бави на мига отговаря бай Курти, но веднага прави крива физиономия – Хубаво име амааа… Да си призная много тъжна е неговата история. Някак си няма никакъв оптимизъм в асоциациите, които ще ми навява това име.
- Ето го на! Отново Вълчови капризи! Ма то на него не може да му се угоди – пляска обратното на пръстите в дланта на другата си ръка Тома Спространов.
- Стига де Томи – прекъсва го Гергана – Наистина историята е много тъжна. Пък и само с преданост няма, как да се борим срещу Проклятието. Трябва според мен нещо по бунтарско. Нещо, което да възробтава срещу това неговото инвкизационно положение. Добре Курти кажи ми тогава име на някой бунтар, който със способностите си се е изправил лице в лице срещу Светата инквизиция.
- Жана д‘ Арк – почти веднага отвръща бай Курти – Е то тя е бунтарка. Че даже е и със свръх надарености като ясновидка. А пък нали е продадена от този на когото е помогнала на англичаните. А те от своя страна я съдят за неподчинение и верска хетеродоксалност.
- Това последната дума какво значеше? – питам аз като пръв невежа.
- Ами когато някой се е разминавал с общоприетите църковни вярвания Светата инквизиция го е обвинявала в това.
- Еее… значи наистина е била бунтарка – съгласявам се аз и поглеждам към останалите.
- Дааа…! Амаа Жана няма как да е, щото кученцето е мъжкарче – намесва се Внучката
- Ами Жан – пита Гергана Лазарова.
- Еее…! За Жан… Как да кажа… Такова име… аз някак си не искам.
- Що де? Жан Валжан не е зле? И той е някакъв бунтар срещу лошото, което са правели богатите на бедните.
- Да бе… Ама аз помня и един друг Жан. Онзи Жан Виденов дето като бе на власт, уж тръгна да прави бедните да правят лошо на богатите. Пъък тя каква стана работата… Всеки взе да прави лошо на всеки. Без значение дали е беден и или богат. И всичко рухна. И май тогава си беше също като, че сме си във времето на Светата инквизиция. Само че в идеологически аспект. Пък това д‘Арк много на черен мрак ми удря - потрива се по главата бай Курти..
- Ей го на! Пак се глезундри – подкача го отново Томата – Леле Вълчо голям дърт капризундер си станал ти бе мой човек.
- Стига де Томи – пак му прави забележка Гергана - Ми давайте тогава име от друго куче. Или от друг човек да търсим. Нещо което се е борило срещу проклятието на Светата инквизиция! Както и Курти срещу неговото Проклятие – насърчава ни тя.
- Може ли и аз да се пробвам? – питам на свой ред, при което Томата ме тупва по рамото и ми се усмихва – Разбира се приятел. Нали за това сме се събрали.
- Добре, бай Курти кажи ми име на криптоаналитична секретна база във Франция, носеща името на астроном, изгорен на клада от Светата инквизиция. Най-вече заради авангардните си убеждения, касаещи устройството на Вселената.
- Тъй, тъй, тъй! То това сега въпросът ли беше, или направо отговора? – пита Томата, смеейки се на глас - Прозвуча ми като въпросите дето по наше време ги задаваха в климатичните училище. Скъпи дечица другарчета. Кажете на моля другарката, коя е най-близката звезда до земята. Онази която изгрява сутрин, свети и ни топли цял ден и залязва вечер. Започва с буквата Слън и завършава на буквата це. Коя деца е тази звезда?
- Стига де Томи. Нали това тук го правим като игра – пак го репликира Гергана – Не е някакво си блиц реалити, ала кой иска да стане милионер. Всички предполагам се досещаме кого има в предвид младия човек. Но името не е ли малко дългичко за куче?
- Първото е дълго - да. Но Бруно си е точно от две срички! – възкликва бай Курти– Базата до Париж, носеща името на Джордано Бруно. Нея ли имаш предвид Младеж? Нали така?
- Да! Аз базата я зададох като въпрос към теб. Но то може директно да си го кръстим и на самия човек. Предполагам за самото кучето няма да има никакво значение на кого точно е кръстено. Щото до колкото си спомням от историята… Той Бруно нали с това се е занимавал
- Да! Ренесансов философ и астроном е той – потвърждава бай Курти и полуавтоматично превключва на справочен режим в изказа си - Роден е през 1548 година в Нола – Италия. Заради авангардните си теории по астрономия е изгорен на клада от Римската Света Инквизиция на 17 Февруари 1600 година на 52 години.
- Браво на човека кръстословица! – започва да ръкопляска Томата – Ама не не! По-скоро той е човекът Куртипедия. Или нещо като самоходен говорящ Гугъл.
- Това по-става сякаш. Близко е до това което на теб ти се е случило. Пък и е хем борбено, хем философско… И най-вече е хубаво име за куче – поглежда с уважение към дядо си Внучката.
- И аз така си мисля – подкрепя я на момента Гергана.
- Благодаря ти Младеж – вдига чаша към мен стареца – Това наистина ми хареса.
- Значи готово! – обажда се Томата – Хайде сега да ходим да го кръщаваме както си му е реда. Ама къде можем да го топнем във вода - някъде.
- Вярно! – изведнъж се оживява домакина – Това е страхотна идея! Томи благодаря ти, че ме подсети. Дай пак пет приятелю – протяга се бай Курти през масата и с Томата си пляскат дланите – искате ли да отидем на чешмата под Дядо ви Орех. И на нея ще го окъпем. Точно като за кръщене. И един от вас даже може да му стане кръстник.
- Супер – намесва се и Внучката и подава териера на Гергана – Лельо Гери искаш ли да си му кръстница?
- Що пък да не искам – усмихва се Гергана Лазарова и поема палето.
После гушва притеснения скимтящ новоимец в скута си.