откъс
Котката Мими търкаляше чирузите понякога. По перваза и останалите балкони, където чирузът поемаше аромат на дим. Никой не я е карал да спира, да се отказва, да си представя как сиромашките котета нападат новогодишният чируз, поставен от бялата баба в началото на наниза. По-скоро я бяха изгонили от стаята, за да почистят новогодишният прозорец. Нали елхата била изгорена, в годината преди да се родя. Останал само новогодишният прозорец. Новогодишният прозорец бил непретенциозен. Чирузите го спасявали, топчетата от памук също.
Когото котката Мими забременяла я закарали до реката- онази в която нямало от рибата, която обичам. Родила две котета, които заживели в килибата до шаронската къща. Там нямало чирузи и мухи нямало даже. Бялата баба прегледала котетата според указанията. Малко си падаше лечителка всъщност, от онези, които знаят как се лекува изкълчено.
- Кой ще охранява чирузите, когато Мими не е сред нас, попитала?
Белият дядо разгледал чирузите за пореден път, за да се увери, че котката Мими ги е запазила в достатъчно добро състояние. „Необикновената Мими“ я наричаше дядката. Аз никога не съм я наричал така. За мен не е била обикновена, не е била и необикновена. Чирузите са били украса някога за елхата, сега са украса за прозореца.