автор: ralis

откъс..

Аз имах обичливи дядовци. Единият старшина, толкова добре обигран в занаята да дири избягали затворници, че по време на едно двучасово събрание във фоаето на затвора го похвалили за усърдието.
Връчили му значка и грамота с мирис на стара пепел. Заради икономиите, които властта правеше по онова време, значката била покрита с посредствен лак. В наше време никой няма желание да се занимава с нея. После променили графика му и баба засияла от щастие. После заковал върху масата парче ламарина, за да не гние талашита. И покривка турил, май направена от баба.
..... извади ченето от устата си, белият дядо. То не беше залепено, не беше и бяло. И се отдръпна от оградата, защото започна да вярва че рибата няма да загине в стомаха ми. Тя беше негова. Водата беше негова, купата и трохите, които плуваха по повърхността също. Аз не бях за плашене. Той знаеше това. Неспособна е да ме уплаши риба, която не обичам. Мими е зодия риби, аз също. Котката Мими, обаче, е зодия рак.
Та белият дядо учуден от стоицизма ми, прибра ченето си и се зарече устно и писмено да не слага повече риби, които не обичам, върху масата, в ръцете ми, там където Мими се протяга, за да пие дъждовна вода. Ако е искал да ме изплаши, когато кръщавах Мими, е щял да покрие ченето си с патина, която отвращава. Страшен човек- способен да прескочи чужда ограда, да тури въдица в чуждо езеро и непокиз да се среща очи в очи с останалите ми страховете. Бялата баба го държеше под чехъл. С две думи казано с течение на годините между тях си проличаваше все повече липсата на доверие. За какво все пак му се е доверявала през първите години на века никой не знае, но в последствие той остаря повече от нея. Остаря и ченето му, с което плашеше рибата, която обичам. И двамата се страхуваха от испанската болест. Вярваха, че псалтира съдържа текстове, които са способни да я прогонват. Та да не се връща пущината, за да взима вуйчовците ми. Когато го превърнали от гвардеец в кръчмар цял сезон ходил начумерен- тогава, обаче, все още нямал чене, не притежавал и нито един чируз. В онази история чирузите се появявили през делничен ден. Аз писах на Мимито за този ден с отчаяние. Идеше ми тогава да прогоня насекомите от стаята- опит да възвърна щастието си. В един правоъгълен триъгълник- кръстословица срещнах името му. Отдолу пишеше, че е кръстен на една вечно парфюмирана родственица. Това не е вярно. Белият дядо въобще не беше кръщаван. Та му връчили ключовете от кръчмата и график, с който трябвало да се съобразява. Препасал една престилка и ключ под вратните жили. „Препасан ключ“ не е словосъчетание, което можеш да срещнеш в съновник. Ако сънуваш престилка, обаче, сигурно ти предстои нещо интересно. Как съм го запомнил ли? Старец с падащо чене, който лови риба, когато не плаши гаргите.Дядото-старшина и белият дядо веднъж играли карти на беседката. Говорили си за бялата баба и вуйчовците ми. За хоремагът, на който дължали толкова пари, колкото била годишната заплата на кръчмарин. После отворили тапата на дамаджаната и пили като за последно. Наливали се, а бялата баба ги гледала през прозореца. После отишла при тях и на развален български докладвала за промените в графика, за това, че къпинците били обявени за напаст. На мен лично българският ми допада, заобичах го след като прочетох " Разходка до Искър"....

Д. Киров