сричайки
с пръсти
по грапавите стени
брайловата азбука
на дрезгавите ми
крясъци
рикоширащи
в твърдото
нетърпението ми
танцува
с бяла
рокля на балерина
и червени до изтощение очи
по пазвите на балконите
някой ме вика
аз ще излезна по-късно
а кичът на мислите ми по тебе
бляска ли бляска
парче стъкло
на ламаринен пръстен
казва майка ми
"навън е ураганен вятър"
затваря вратата
а ти разшифроваш посланието
а аз все пак излизам
и дъждобранът ми
син и от найлон
се приплъзва по стъклото на жълтата кола
която брои километрите в монети
"карайте след това
което има предвид.
надявам се вие поне разбирате"