Имаме камина
и в комина
нещо сякаш шава,
тихо вдига врява...
Заслушах се,
помислих: "Нещо става"
и точно тогава
видях да се подава,
цялото в жарава,
от комина
право в нашата камина
едно врабче...
Някак си бях сигурна, че е момче,
извадих го от пепелта,
то се отърси от прахта,
уплашено се сви в ръката ми,
заспа,
помислих си: "Да не умря",
но то внезапно се събуди,
погледна ме и сякаш се учуди:
"Къде съм и коя е тя?"...
И след секунда отлетя.
Както изневиделица падна в комина
на нашата камина,
така си и замина.
Забравих да кажа, че и аз съм врабче
и с това от комина вече сме две.
Защото то се върна,
(сърцето ми направо се обърна)
пак през комина
на нашата камина.
Донесе слама и едно листо
за нашето гнездо.