автор: apostola

Разгърдените небеса ме плашат
и рошавите облаци по тях.
Съмнения душата ми тарашат
и аз - във страх - под облаците спрях.

Рисува се над мен картина страшна.
И тука сякаш злото си събрах.
И аз безсилен на земята прашна
от страх дори си кожата съдрах.

Жестоката градушка ме удари
и цялото ми тяло- в синини.
А вятърът ме блъска дето свари
и ми прогони хубавите дни.

А вчера беше розово небето.
Денят ми беше слънчев и добър.
И беше ми така добре додето
и на "другаря" викнахме му "сър".

След тези гръмотевици с градушка
и със невиждан до сега потоп,
се разруши и всичкото до сушка,
и няма днеска кой да каже: Стоп!

И в таз картина грозна, непрозрачна
къде заглъхва ехото- не знам.
Живея днес във обстановка здрачна
и лошото ме дебне все от там.