автор: dido080

Една сутрин ми обясниха, че железницата няма да минава през нашата мерия.
Последната спирка на влака се намирала на шейсет километра от тук и нямала да помръдне милиметър или даже сантиметър. Кой беше виновен-аз естествено. Моите релси бяха виновни не ставаха за нищо. Гладуване- това беше начина, чрез който си мислех, че може да се изкупи виха. Релсите гладуваха цели двадесет и четири часа, след което се опитах да отворя вратата, за да им сторя добро. Въздух примесен със всякакви фибри изпълни стаята. Дяволитите клетки всмукваха планктон и едрееха.
А вечерта ме облякоха като ранобудно лесничейче и ми казаха да тичам по баира, защото "Киното" бече било пристигнало, а билетите били на свършване. Ако продължавах да се мотам, лампите сигурно щяха да изгаснат, мислех си, преди да почна да се хваля.
Мими беше там, но толкова изморена милата от брането на всякакви дивотии, че направи едно единствено нещо, преди да заспи- похвали ме. Най-добрият приятел на един от героите отсече главата на сянката. Тогава някой сложи пръсти върху устата ми.