автор: elder

Седмицата мина тягаво, никой с никого за нищо не беше съгласен, единственото хубаво бяха обажданията на Катя. Чуваха се почти всяка вечер, но за кратко. Тя още беше на лагер и за да говорят се криеше в някакво входче навън.
Времето беше почнало да застудява и той бързаше да приключи разговорите, защото се притесняваше тя да не настине. Най-накрая на 11 ден той успя да се освободи и позвъни. Знаеше, че вечерта трябва да си е вкъщи, лагера бе приключил предния ден и два дни почиваше.
– Да – веднага прозвуча гласа и щастливо
– Катя, искаш ли да се видим тази вечер, ще изпратя кола да те вземе към 8
– Днес ли – гласа и стана тъжен
– Да, защо какво има, да не е станало нещо с майка ти?
– Нее
– Имаш някакъв ангажимент ли, няма проблем, може да се видим след това
– Ами не.., но може ли да не е днес, да се видим след няколко дни, става ли? – гласът и звучеше все по–тъжно
- А защо да не е днес, някакъв проблем ли имаш?
- Нее, просто... Моля те, нека да се видим след няколко дни, да не е днес.
- Болна ли си?
- Не, просто... Не ми е удобно няколко дни. Ако си свободен към края на седмицата, може ли да се видим тогава?
- Защо не ти е удобно?
- Аз, ами заета съм няколко дни...
- С какво си заета, нали не тренираш?
Тя помълча малко и после каза
-Ами, разни мои си работи.
Не му харесваше на къде отиват нещата, само това оставаше, да го зареже по телефона
–Хайде, отдели ми един час. В 8 ще дойде кола да те вземе, ще се видим за десетина минути и после ще те върнат да си вършиш мистериозната работа. Съгласна? –тонът му звучеше толкова ултимативно, че беше ясно какъв ще е отговора и
–Добре –отвърна примирено тя и той затвори
Какво ставаше по дяволите, звучеше щастливо като му вдигна и после изведнъж... Дали пък майка и не е разбрала и не се опитва да сложи край на историята... Или на лагера се е появил някой хаплю, който и завъртял главата и сега тя се чуди как да го разкара... По дяволите, по дяволите, 3 пъти по дяволите...

Чакаше я подпрян на отворената врата на апартамента. Блока беше нов, с подземен гараж и частни асансьори, които излизаха директно в малко предверие на всеки апартамент. Обикновено в предверието стоеше охрана, но сега той им беше казал да се махнат. Беше се подпрял с рамо на касата на вратата и барабанеше с пръсти по рамката. Най–накрая асансьора дойде. Беше настоял да не я придружават, не искаше тя да се притеснява от охраната. След секунди вратите на асансьора се отвориха.
„Боже, страхотна е“
Беше с модерни ботушки на висок ток, дънки и късо яке, скъп грим и хубава прическа.
– Здравей – той се опита да я прегърне, когато тя пристъпи към вратата
– Здравей – тя не направи опит да му се изплъзне, но и не реагира с ентусиазъм на целувката му
„Мдаа, нещата не са на добре“
Беше се надявал, че като го види и всичко ще е както преди, но нещо не се получаваше.
– Какво става?
Катя сви рамене
–Нищо, просто имам малко работа 3,4 дни.
- Каква работа?
Тя се почуди какво да каже и той я хвана за ръката
– Ела – поведе я към дивана и я сложи да седне, сякаш бе дете. Придърпа един стол и седна срещу нея
- Погледни ме и ми кажи какво става –тя вдигна поглед и пак се почуди какво да му отговори
- Виж, ако имаш някакъв ангажимент, няма проблем. Леонов може да те закара или да повикаме такси. Ако ти се ходи на клуб с приятели, няма нищо лошо, иди, забавлявай се, нормално е.
–Не е това, просто съм малко заета няколко дни... – и пак заби поглед надолу
Той повдигна с пръст брадичката, така че да го погледне в очите
–Ако не искаш повече да се виждаме, просто трябва да ми кажеш.
Нещо като страх мина през лицето и.
Това беше, тя не искаше да се виждат, но я беше страх да му го каже. Вероятно някой и беше казал колко е опасно да кажеш на човек като него „край, късаме“ и просто да си тръгнеш. Може би майка и. Не, доколкото му бяха описали майка и, по скоро щеше да е тук с дъщеря си и да му издере очите. Не, някой от треньорите на лагера ще да е. Разбрал е какво става, опитал се е да помогне като е обяснил на младото и наивно момиче каква игра с огъня е подхванало и е казал „Опитай да се измъкнеш, ако не става мълчи и търпи. Ако имаш късмет скоро ще му омръзнеш и ще те остави на мира. Само не го ядосвай и не му казвай директно, че не искаш да си с него“. „Ел президенто, усети ли бодлите на розата, а...“ Почувства се изцеден и се облегна назад на стола
– Катя, никога не съм заставял жена насила да е с мен. Най-малкото бих заставил теб. Аз съм нормален човек. Срещнах невероятно момиче и исках да съм с него. Но щом на теб не ти е приятно, спираме дотук. Забрави за глупостите, които са ти наговорили. Обещавам ти, че няма да има никакви последствия за никого. Сега ще повикам Леонов да те откара обратно, виждам че си се постарала да си красива за някого, иди там и бъди щастлива. Става ли?– тя пак беше забила поглед в земята и той пак повдигна брадичката и за да види очите и.
–Нее
–Какво не... – тази жена щеше да го побърка
–Няма къде да излизам, нито пък искам. Аз, надявах се да се обадиш и да се видим. Но днес... Хайде просто да се видим след 4 дни, може ли?
Президента си помисли, че много от враговете му биха дали мило и драго да го снимат така облещен и със зяпнала уста. Това момиче непрекъснато го хвърляше в тъча
–И какво толкова е станало днес, убила си човек и трябва да се върнеш да го заровиш ли?
–Нее, ами просто... ами не можем да сме заедно днес – тя се изчерви и повтори – хайде след 4 дни, защо е толкова голям проблем за теб? Само 4ри дни.
Стивън тъкмо отвори уста да каже друго остроумие и изведнъж му просветна. И го заля такъв смях, че щеше да падне от стола. Сега тя го гледаше озадачено.
–Стивън, добре ли си
Той все още смеейки се и каза
–Знаеш ли, още малко и щях да умра от инфаркт докато разбера какво те е прихванало. Не можа ли просто да ми кажеш? Това са си нормални работи. А и аз живея с две жени, да не мислиш че не съм търчал да купувам превръзки посреднощ щото ги изненадало – Катя го погледна сконфузено и той и намигна - Или ако не можем да правим секс, ти не искаш да си с мен? Ако е така, настоявам да ми платиш за предишните сексуални услуги на час и да знаеш че тарифата ми е висока
Катя пак се изчерви и той се възползва да си открадне една целувка. После с шеговит заповеден тон и нареди
–Разхвърляй се и да вечеряме. Нали знаеш, любовта на мъжа минава през стомаха
Тя се почуди и той махна с ръка
- Давай, давай. Стига да нямаш някаква работа наистина. Имаш ли?
- Нее – Катя го погледна полувиновно и той пак я целуна
- Срамежливото ми то. Друг път не ми късай обаче така нервите, наистина се притесних.