автор: gitchka_gramatikova

Жената идва като гръм
и отшумява като бедствие.
Само за тихите
наивните,
добрите
бягството е равносилно
на отлитане.
А завръщането -
като морски прилив осиротяло,
с намек за далечен илюзорен бряг.
Истинската жена
не познава корабокрушенията.
Тя не би използвала
Петкан - не би го впримчила
в ярема на неизбежността си.
Самата тя превръща се във мрежа везана,
за да улови във нея
всички петъци. И понеделници.
И от висотата
на своята безоблачност,
от дълбините на своята категоричност
ще запокити Робинзон
на дъното на историята си интересна.
В случай че не я потърси
в стъпките тътрузещи
на дните. И на годините.
А опознае ли я и я предаде -
ще му се види тесен и островът,
на който се е затворил,
и хоризонтът след него.

Жената идва като гръм
и отшумява като бедствие.

10.07.2016