автор: Marta

Ароматите са ключета към спомени, чиито неясни силуети се опитвам да вплътня с думите.

Вдишвам с пълни гърди. До петите опитвам да вдъхна -
Аромат на липи и на мед, топло жълто ме лъха -
и отваря се бяла врата към уютната кухня.
Баба чай ни вари, липов чай под стрехите изсъхнал.
Масата с мушама. Върху печката чайник клокочи,
зад стъклото тъма и снежинки - с нослета ги сочим
Пет керамични чаши - понащърбени, без позлата,
но е толкова рано и чисто, и чаят дими ароматен...

От прозореца влиза блед светлик и снегът бял се роши.
И обути с ботуши, до ушите увити, вече вън сме изскочили.

...

Аромат на море. Вкус на пръски солени. Бяла пяна. Небе.
Пясък. Слънчево време. Отмалели тела върху кърпи
и бели чаршафи. Мирис на свобода. Синьо-белият мирис на лято.
Смесица от "Нивеа", плажни топки и водорасли

...Вятър
пълни шепи със пясъка и го хвърля, и драска
и полепва навсякъде, дори по измитите праскови...