Музо моя, прекрасна,
с очи от чисто небе.
За кой ли път,вече е,
да гледам екрана угаснал
с надеждата звън да дочуя,
а после гласа ти омаен.
Музо моя, аз зная,
изморена от пътя безкраен,
на Морфея си се отдала.
Сънища сладки сънуваш...
Уви, моят зов не го чуваш!