автор: liulina

Лежеше по гръб на тревата и замечтано гледаше как кръжат ятата пойни птици, как се завръщат от юг, отново да свият своите гнезда на тази земя. Той обичаше това, обичаше да смята, че парчето земя, на което е поел дъх и живее е важно и за птиците.
В този момент се изпълваше с гордост. Заслушан в песните и вятъра, усещащ с гърба си поникващите растения, той се унесе в мечти. В селото го смятаха за луд, защото не поемаше по пътя, който гонеха всички. Прагматичните им мечти го изпълваха с отвращение. Не го съжаляваха само защото наследи къщата с двора на родителите си и си садеше и отглеждаше сам плодовете и зеленчуците, кокошки и дори една козичка, която в този момент на унес го близна по лицето.
- Божидаре, Божидаре, стани, че идат кравете с деда ти Петра. – чу се гласът на леля Станка. Божидар не искаше да става изпълнен с толкова аромати и звуци, с толкова живот и красота, изобщо не му бе до кравите, но нямаше как. Тези животни всеки ден отиваха на паша по този път.
- Добре лельо Станке, ей сега. Да можех цял ден да си лежа така и козичката да пасе до мен, направо нямаше да откажа.
- Ей, ти си голем мечтател, яз немам време за твоите глупосте. – перна го през врата леля Станка.
Божидар влезе в двора и веднага се захвана с плевене и копане. Говореше си с растенията като с деца:
- Ето сега ще ви полея, нека ви е свежо, виж как пчелиците жужат, да можех и аз така, да летя, волен и смел. Сега с това тяло съм закотвен, добре, че мога да мечтая. Няма да си дам мечтите никому.
Изведнъж от лозницата тупна едно птиче, малко, нестабилно и си нарани крилцето. Божидар веднага го взе и го прибра, нахрани го с трошици и му разгледа крилцето. Птичето изглеждаше уплашено, но Божо му заговори нежно:
- Ей, братче, ще ти помогна, няма да те оставя в бедата, ще полетиш свободно, ще отидеш в гнездото си. Аз съм ти приятел, не се плаши.Добре, че падна при мен, а не в двора на дядо ти Петя, че щеше да те убие с лопатата. –Птичето като,че ли разбра и се успокои. Божидар се грижи за него както може една седмица и то отлетя.
- Лети, лети, вместо мен, нека очите ти видят онова, което на мен не е писано.
През нощта той сънува странен сън. Присъни ми се, че вижда жар птица и тя му дава крила, но му казва, че само ако запази в себе си детето, ще може да ги използва за да спасява изпаднали в беда. На сутринта когато се събуди, имаше чувството,че има нови възможности. Сякаш чуваше на другия край на света. Причу му се, че някой в планината се е загубил и изтърколил в трап с наранен крак. Изведнъж, като на сън полета с големите си крила и се издигна високо, високо. Прелетя над селото, над реката, издигна се още по високо и се почувства волен, също като птица. Издигна се към планината и в едно дере видя една девойка с раница, беше се търкулила в един трап и викаше за помощ. Той се стрелна към нея и я измъкна от трапа:
- Качи се на крилете ми мила девойко! – Тя се качи доста изненадана, мислейки, че е сън. – Къде да те отнеса?
- В селото от другата страна на планината, аз съм дъщерята на попа. – каза го и се отпусна на гърба на Божидар.
- Не съм те виждал преди, прекрасна девойко, въпреки,че съм ходил на събор във вашето село. – продължи да я разпитва Божидар.
- Няма как да си ме виждал, аз живея в пустата столица. Да можеше да си живея тук, най-добре щеше да ми е.
В този момент Божидар разбра, че е получил още едни крила, крилата на любовта!

(разказът е спечелил "Поощрение" в конкурса "Състояние на полет" гр.Сопот-2016г.)