автор: hixxtam

Днес без тебе е тихо,
но не много различно.
И без крива усмивка
думи някакви пиша.
Преболях те отдавна.
Всеки огън изстива.
Беше много забавно,
бяхме даже щастливи.
Но във старо бунище
умореното време,
смачка моите истини,
хвърли твоето бреме.
Ще ги смели живота
и разлагащи късчета
ще преминат с охота
в друга някаква същност.
И с безумна надежда
ще вървим развълнувани,
без назад да поглеждаме.

А пък там, зад надеждата,
там боли до безумие.