автор: ariel_b

Различен цвят,
отделно вдишване.
Дъждът е млад
и мисли, че обича.
Не е любов,
ако е на разсъмване.
Бял еднорог
препуска в мен отвързан.
Детински сън
усмихва ми очите.
Заключих вън
луната и тревите.
Не помня как
във вятъра се влюбих.
В съня си пак
съм малка и изгубена.
Дъждът е тук
и мисли, че съм сляпа.
А аз напук
попивам сини капки.
Различен дъх,
самотни сънища.
Дъждът е мъх.
И някак...
го обичам.