 |  баба ми
се преражда
тя не е чела Шекспир
за да знае че целият свят е сцена
и всички мъже и жени излизат и после слизат от сцената
нейният свят опира до ягодовата нива
до съседния град където я отнасяше облият
като изтъркана гумичка рейс
или ижето със кош на дядо
а веднъж я изпратили до Одеса по море
като награда
баба е храбра жена и не повръщала
нито когато морето играело с кораба
нито когато я канели
кушай кушай с черен хайвер
вече не гледа крави
нито кози
гледа ни с укор когато заключваме
двете дворни врати
и отива да си играе с тревата
и със мотиката
/ако сме я забравили незаключена/
все по-близка й е земята
скоро ще почне да пълзи
и ще ни трябват памперси
снощи каза че ще ни наколади на тейко си
дето не й даваме да гази из вадата боса
а очите й стават все по-бели
и по-невиждащи
като на новородено
дали няма да се превърне в къртица
мъничка черна и сляпа
и да си рови в градината
но как ще излезе тогава
да ме погали
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "прераждане" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: прераждане
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 11:54:21
(Профил | Изпрати бележка) | Тежък е този текст, нищо, че насочва към сцената...; в някои свои редове ролите ни стават мъчни за изпълнение, мъчни...
Но твоята баба е обичана, а това понякога омекотява тъгата, смъква тежестта... донякъде :) |
Re: прераждане
от zebaitel на 27.06.2016 @ 09:25:57
(Профил | Изпрати бележка) | Може би наистина се получи тежък текст, Елси, макар да ми се искаше да пиша за съдбовните неща по един по-весел начин, като неизбежни и с известна ирония.
Възрастният човек в стиха няма конкретен прототип, макар да съм го направила да изглежда лично, но голяма част от нас ще припознаят свой близък в него, ще изпитат капчица обич и...може би това му е хубавото!
Благодаря за коментара! |
]
Re: прераждане
от mariq-desislava на 23.06.2016 @ 20:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си щастливка - аз не знам какво е да имаш баба, но съдейки по този текст е повече от красиво и лечебно за душата.:) Много личен текст, чак да се чуди човек какъв коментар да изтърколи, че да е на нивото на думите ти. Опозицията небе-земя тук е в полза на земята, макар че аз съм за кремацията, по езически обичай. Най-общо казано текстът е като ритуален танц на смъртта, алегория на преходния живот. |
Re: прераждане
от zebaitel на 24.06.2016 @ 09:37:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Малко е личното в този текст, Царствено дете, по-скоро е обобщен образ на възрастния човек, който се превръща в дете. Някак по Шекспир, но от нашата си действителност! Много съм съгласна с последното ти изречение, но това е типично за теб - ти винаги навлизаш дълбоко в текста преди да напишеш коментар! Благодаря ти! |
]
Re: прераждане
от angar на 23.06.2016 @ 21:11:24
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много е трогателно!
Такова симпатично бабче!
Но някак не ми се иска да я превръщаш в къртица.
По-добре да се превърне в земеровка - и почвата в лехите ви ще бъде обработена и рохка. |
Re: прераждане
от zebaitel на 24.06.2016 @ 09:39:44
(Профил | Изпрати бележка) | Там Създателят има думата, Ангар! Не му се меся!
Благодаря за коментара! |
]
Re: прераждане
от zebaitel на 24.06.2016 @ 09:40:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се, че се отби, Иренка! |
]
Re: прераждане
от tearfly на 23.06.2016 @ 23:21:30
(Профил | Изпрати бележка) | | С ясното съзнание, че пред този текст трябва да се мълчи, или поне аз, ще кажа: силно метафизично въздействие, един магиен поход от битието към незримото и извечното. Моите 21 грама са в малък пир. По този начин се чувствам след като чета Павич или Олга Токарчук . |
Re: прераждане
от zebaitel на 24.06.2016 @ 21:29:49
(Профил | Изпрати бележка) | Павич и Токарчук са необозрими вселени, скъпа Теърфлай и аз едва ли имам място до тях, но пък ако усещането ти е подобно...аз просто тихичко ще се радвам!
Благодаря за хубавите думи! Много! |
]
Re: прераждане
от rady на 23.06.2016 @ 23:34:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Цял един свят, който си отива...А с него и част от нас - може би най-невинната. Затова е болящо твоето стихо! А ти си я пресъздала тази болка по твоя си невероятен начин! |
Re: прераждане
от zebaitel на 24.06.2016 @ 21:35:32
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че стихът те е развълнувам, Ради! Болката си е болка, макар да се опитваме да се шегуваме, за да изглеждат нещата по-поносими. Когато се налага да заключваш възрастен човек, защото не знаеш къде ще го намериш, онзи същият човек, който ти е бил опора и те е изгледал...сякаш само ако напишеш нещо с любов, тогава ще се успокоиш за малко...
|
]
Re: прераждане
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 24.06.2016 @ 23:26:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Талкова наивни и по детски чисти могат да станат единствено чисти души преминали достойно през живота и връщащи се в утробата на земята. Изключителен текст, Зеб! "Отива да си играе с тревата и със мотиката" - тази картина ми докосна сърцето! |
Re: прераждане
от zebaitel на 25.06.2016 @ 13:46:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам с какво се занимаваш, Самбъди, и дали това се дължи на професия или дарба, но имаш невероятно усещане за дълбочината на текстовете! Ако не си пробвала, пробвай да пишеш литературна критика: всеки автор, за когото пишеш, ще има огромна полза от това! Винаги се възхищавам на начина ти да виждаш онова, което дори самият автор не забелязва! БЛАГОДАРЯ! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 490
ХуЛитери: 4
Всичко: 494
Онлайн сега:
