автор: elder

Беше и написал да му се обади след 10 дни, защото тогава можеше да намери малко повече свободно време, но към края на седмицата вече дълбоко съжаляваше, че не и е казал по-ранна дата. Много му се искаше да я види. Предната вечер преди деня х, както го бе кръстил, му се обадиха че подаръка е осигурен. Сега оставаше само тя да му се обади...
– Г-н Президент...
– Здравейте, Катя. Какви са тези официалности? Казвам се Стивън, за приятелите Стив, а за мама Стиви. Изберете си което ви харесва, само без официалности. Съгласна... – почуди се кой вариант ще избере, заложи на Стивън и позна
– Добре, Стивън – усещаше по гласа и колко е притеснена, реши да поведе играта
– Слушайте, свободна ли сте довечера към 6?
– Да
– Добре, излезте на булеварда пред вас, ще пратя кола да ви вземе, става ли?
– Да
– Добре, Катенка, радвам се че се обадихте, до 6 тогава....
– До 6...

Сега оставаше да доживее до 6...
Очакваше я на същата поляна, където беше приема. Но днес нямаше никой. Надяваше се познатата обстановка да я успокои и тя да спре да вижда в него ел президенто.
Беше пратил обикновен автомобил за да не бие на очи. Към 6.30 от охраната му съобщиха, че пристигат и той отиде на алеята. Изчака колата и отвори сам вратата на Катя, отпращайки с жест бодигарда.
– Здравейте, Катя
- Здравейте - момичето изглеждаше много притеснено
– Много се радвам, че дойдохте. Подаръка ви е малко буен и се опита да ми изяде обувката – за доказателство Стивън подръпна крачола на дънките си и и показа нахапаната си маратонка. Момичето го изгледа озадачено
– Рекс – извика президента – къде си? Ела тук!
Зад един храст изскочи невероятно сладко бебе кавказка овчарка и с ентусиазъм се блъсна в краката им и започна да подскача
– Катенка, това е Рекс. Рекс, това е Катенка.
Катенка и Рекс бяха очаровани един от друг. Подскачаха наоколо, тя се опитваше да го погали, а той се опитваше да я събори. Президента ги остави да се порадват един на друг и после метна един изкуствен кокал към групичка дървета. Рекс ентусиазирано хукна да го гони и те бавно тръгнаха след него. Слънцето залязваше и беше невероятно красиво.
– Погледнете – посочи небето той – каква красота
Момичето захласнато загледа нагоре, а той захласнато загледа нея. Беше прекрасна, косата и блестеше на залеза, носеше обикновена черна блузка и сини дънки и изглеждаше... Усети как нещо се събужда в дънките му и си наложи да спре да я гледа и да се съсредоточи. Беше я повел към една уединена пейка в парка, но идеята вече не му изглеждаше добра.
- Може ли да минем на „ти“? - попита я
Тя го изгледа учудено, но кимна и Стивън каза
– Ела - поведе я към една маса в ъгъла на поляната – вино , шампанско, сок ?
Момичето се зачуди и той предложи
– Ще ми се довериш ли аз да избера? – избра бутилка френско бяло вино, сипа по 2 пръста в кристалните чаши и добави кубче лед – Французите веднага ще кажат че го развалям с леда, но аз го харесвам така. Наздраве.
Катя бавно вдъхна аромата му и отпи с наслада. Мдаа, беше уцелил, обичаше вина
– Невероятно е –каза му
Президента и се усмихна
– Носи ми го френския посланик, в опит да ме накара да променя договорките по едно търговско споразумение. Няма да ги променим, но не му го казвам. Харесвам виното.
Тя се разсмя и на него страшно му се прииска да я прегърне, но вместо това и каза
–Само аз говоря. Я ми разкажи какво прави последните 8 години, откакто не сме се срещали?
- Ами няма много за разказване, тренирах и се състезавах - усмихна се момичето
- Крака ти тогава счупен ли беше?
- Да. Два месеца бях в гипс. Докторите щяха да ме убият, казаха че съм го натрошила още като съм стъпила на него.
- Е, да те бяха питали колко трябва да му стиска на човек за да стъпи на счупен крак - Катя го погледна и той вдигна рамене - Правил съм твоето упражнение на времето, но вече бях мъж. А ти тогава беше просто детенце. Вместо да ти крещят е трябвало да ти дадат още един медал.
- Честно казано, бях толкова ядосана че паднах, че не ме болеше много. Но после беше зле.
- Но въпреки това се върна на леда - той наведе чашата си и се чукнаха
- Обичам да ми ръкопляскат - усмихна се момичето
- И си искаш победата...
Тя сви рамене
- Е, харесва ми да побеждавам, вярно е
- А личния живот как е, гаджето слуша ли? Ако не слуша, кажи ще го набием.
Момичето се усмихна леко смутено
- Няма такова. Нямам време за връзки. Когато спра да се състезавам тогава, сега работата ми е най-важна.
Президента се подсмихна и смени темата. Поговориха още малко и той си погледна часовника
– Много ми е приятно, но ще трябва да се разделим. Нали ще ми се обаждаш да казваш как е Рекс? Много ще се радвам да се чуваме. Леонов ще минава да му носи храна и каквото е необходимо. А това са две покани за един благотворителен бал след 2 седмици - той взе от масата два плика - Надявам се да дойдеш. Има и още нещо, но... - погледна я в очите - не искам да си правиш погрешни изводи. Дрескода на тези събития е строго официален, затова си позволих да се погрижа за роклята ти. Леонов ще ти я даде.
Катя го изгледа много притеснено и понечи да каже нещо, но президента вдигна ръка и я спря
- Ще се погрижа и за смокинга на кавалера ти или роклята на приятелката ти, с когото решиш да дойдеш, щом нямаш гадже. Просто ще кажеш на Леонов размерите. Имам да връщам жест към един човек, навремето той направи същото за мен. Сега ти прехвърлям топката, след години да направиш това за някой друг. А бала си заслужава, повярвай ми. Като в приказките е.
- Няма нужда от роклята, аз...
- Катя, казах ти, връщам дълг, това е. Може да ми повярваш или да откажеш да я приемеш. Зависи от това какво мнение имаш за мен.
Стояха прави до масата и Катя пристъпи от крак на крак. Да му се не види, не се държеше сякаш я сваля, а и той беше президента... Но тази рокля... Тя го погледна пак, ама че скапана ситуация. Но наистина не изглеждаше да я сваля и тя вдигна рамене
- Добре...

Президента я изпрати до колата и се върна на масата усмихвайки се. Върза му. И как само се притесни от роклята. Отдавна не беше срещал срамежлива жена. Страхотна беше.
През тези 2 седмици беше страшно зает и непрекъснато пътуваше. Тя пък беше заминала на лагер и така и не му се обади. Той на няколко пъти решаваше да и позвъни и после се отказваше. Не искаше тя да си помисли, че я притиска. Леонов ходеше да разхожда кучето, майка и го хранеше с домашни манджи и се разбираха добре. Явно Катя и беше дала някакво задоволително обяснение и тя не го разпитваше за нищо.