автор: apostola

Размазан, проснат и пребит...
Усукан- на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот
и тъй да ражда плод след плод.

Човечеството все расте...
Дали на ум ще порасте
във ново време да гради
и справедливост да вгради?
Да сложи ред на таз земя,
защото Господ онемя.

Отдавна той за нас мълчи
и гледа ни със зли очи,
че в утрешните бели дни
ще има лоши новини.
Земята се търкаля в път
и чака своя божи съд.