автор: felisia

Той танцува с ума ми
стъпва леко и едва го усещам
и безбожно красивото, напрегнато тяло
все във свят на мечти ме отвежда
и потъвам дълбоко,
потапям се цяла
в равномерното тупкане вляво
оглушавам за всичко,
онемяват китарите
само този ритъм остава
туп-туп...туп-туп
и не знам дали е сърцето ми
или пък неговото...
но все ми тая
важното е, че съм във ръцете му,
а там е вълшебно
там ставам мъничка,
безгрижна и лека като пух на глухарче
там е топло и сигурно
там съм различна
няма страх
няма шум
няма рани
той е всичко, което до лудост обичам
едновременно кръст и причастие

той танцува с ума ми,
а след него остава жарава
и пари....