Задушница гореща!
Запъпли пак градът
към тъжни, мрачни срещи
във гробищната гръд.
Цветя послушно кичат
земята, в скръб стаена,
а погледи се взират
в пръстта и във небето.
Дали ще чуят горе
стенанията горки?
Дали им е спокойно
сред Божии покои?
Знам, няма да се върне
тук времето предишно.
Дано все пак ни зърнат,
за да им кажем всичко.
За мъки и неволи
във сивите ни делници,
измъчени, самотни -
безрадостни несретници...
Небето чисто, бяло,
нехайно, злобно гледа,
а слънце, сякаш спряло,
над нас блести победно.
Съдба - и нямаш право
светът да го поправиш.
Законите са страшни -
родени сме да страдаме...