автор: dido080

14.06.2016 год.

Отново си купил билет за първа класа. Не защото презирал числото осем /във втора класа седалките са наредени по четири от двете страни, а във първа класа по три седалки от двете срещуположни стани /.
Убедеността му, че от планинската гара ще се качи един стар негов приятел го карала да преподрежда обемистият си багаж, за да му направи место. Много торби носел от Пвц и хартия.
В пълните сакове се усмихвали какви ли не детски играчки- колички, даже и кукли, с изражения, които бил виждал и преди , но не и в самолет.
Времето не му стигнало. Приятелят се качил държейки в ръце дузина загасени цигари. Каквото знаел за тютюна изговорил със вълнение. В изражението му се четяла убеденост, че приятелят му нищо не помнел за тютюна, че даже бил забравил кога, къде му била продадена първата цигара, кога, къде бил купил първата цигара.

- Купуваш, продаваш- все това ли правиш оттогава, попитал го?
- Да, отвърнал му
Казъл, че прилича на шастливец, че брадата му била щастлива, че с косъм от нея можел да се вкара конец в иглени уши.
И още спомени.... за втората и третата цигари за някаква пъстърма, за някакво парче закуска, в което били намерили цяла хлебарка, за някакво парче закуска, в което били намерили по-малка хлебарка и т.н.
Отивали при него /все качващи се от планински гари/ хора, които имали желание да възвърнат част от изгубената му памет.
/Тогава, когато с косъм от брадата му можел да се вкара конец в иглени уши. /
Питали го за петата, шестата, седмата цигари. Защо след като веднъж отказал цигарите отново започнал да пуши.
Пури, речни треви - изсушени и нарязани на ситно.

На последната планинска гара гостите напуснали влака.