Нощ под родното небе се спуска.
Нищо вече се напред не вижда.
Всяка радост бързо ни напуска-
друга вече тук не се предвижда.
Дните- всички- са без топло слънце.
Студ и лед земята ни сковават.
Мръзне голо българското зрънце.
Всички днес на Бог се уповават.
Бог обаче твърде е далече
и отдавна гръб ни е обърнал.
Отвратен от нази се отрече
и отчаян вече е посърнал.
Изоставени сме на съдбата
със историята ни велика.
Поизносена ни е резбата...
Гасне ни болезнено светлика.
Де е днеска българската сила,
де е бодрия й дух в душата?
И кога България е била
в чуждите до днес ръце- машата?
В отчаяние сега подета,
дава от черешата си топа.
И очите вперила в гурбета,
по дворОвете в Европа тропа.