автор: giro

"Когато отиваш при рибата, запаси се със свинско!"
Тази, иначе моя, максима е с остро оспорвано авторство. Стига се дотам някои крайни представители на конфуцианството да твърдят, че Конфуций не обичал свинско.
Нейсе. Аз обичам. Риба впрочем - също.
Затова в петък посетих любимата ми месарница и купих от топлата витрина две кила задушено на едри парчета шаренко месо. Сложих го в една голяма тенджера, нея - в багажника, и хоп - ето ме на остров Тасос.
Освен с месото, разбира се, там се озовах с жена ми, щерка ми и семейния сет велосипеди. Там ни чакаха едни други майни-гладници, също с велосипеди.
От пазара в Кърджали купих вносен праз /Иншалла!/ и на приказната тераса на Янис, докато разчувствано съзерцавах егейския сапфир в пазвата ми, с насълзени очи врътнах любимата си кавърма. Беше вечерно морско-студено и затова червеното вино свърши още докъмто полунощ.
Сабахлента, росни-росни и с почти незабележим главобол, поехме с байковете из тасоския балкан.
То не е баш балкан, но пък Ипсарио си има едни 1200 м.н.в. Като тръгваш от нулата, не е за подценяване. А слънцето ни жули, та още след първите петнайсе километра мязаме на пържени барбуни.
Първенецът на острова не е по силите на добре кавърдисаните колоездачи и на отбивката, фащаме фдясно.
Мамка му и гадно баирче! - избутваме го, но сме наградени с познатата от преди и заслужена награда: дълъг и умерен даунхил върху борови иглички, посипани по едрия гръб на острова. На мушката, баш като мерник на хоризонта, ни показва пътя ефирно синият Атон.
Пускаме спирачките пред кръчмата на Коста в Кастро. Това селце е каменно, пусто и прилича на изоставено. Вече има лъскав път дотам и доста новопостроени къщички. Плюс нови кръчмички. Коста обаче е вечен титуляр. Има защо. Истинска атракция - едър шкембелия с чудни асфалтово черни мустаци, който стопанисва със замах и въображение своята автентично вехта, приказно изрисувана и примамлива кръчма в стара каменна постройка под дълбоката сянка на вековно дърво.
Сядаме на плетени столове около маса от ерата на прабаба ми и в малките чашки Коста налива своето възхитително ципуро. Докато другите се двоумят пред острия му анасонов аромат и чудовищен алкохолен градус, аз врътвам две чашлета без вода и лед. В същото време този херой къпе със сладки бъзици некви полякини, а те се хилят в кресчендо, готови, както мръсникът в мен мисли, на всичко.
Гръцката салата е най-обикновена, сиренето - чисто бяло и истинскко, бирата - студена и хубава, а ние сме в екстаз от нетипичния за представите ни прост живот, който тези хора водят тук.
Маршрутът е 50 км и знаем, че от Кастро ни чакат около 20 км уморително спускане на педали по тасоския макадам. Сваляме седалките, нахлупваме каските и поемаме надолу към брега. Програмата винаги е една - от върха слизаме на морето и се къпем във възсолената вода, защото после, ни чака възсладкото узо на терасата.
Водопадът на Тасос е едно малко нищо, но гърците и от това са направили атракция. Снимали сме се сто пъти там и затова пренебрежително го подминаваме с около 20 км/ч.
Финалният асфалт на Лименария - отначало с изкачване, а после с разхлаждащо спускане, ни отвежда в любимия Потос. Лочим по един леден Митос и се съешаваме с беломорската хладина.
Катето, щерка ми, ни е чакала цял ден и ми е събирала камъчета от плажа. Разглеждам ги, докато цялата група се хили истерично - тя предлага на майка си да се ожени за Кубрат Пулев, защото "той има големи мандарлици"...
Не смея да попитам за уточнение относно това благо - какво ли още ще измисли шестгодишното й въображение. За себе си знам, че не разполагам с такова, каквото и да е то.
Открих повод за радост и се напих в отлично настроение, въпреки, че жена ми не прие предложението.